— Вещици! — обясни Белтран. — Етиопците винаги са придружени от вещици. Но съм учуден, че Ифтикар ги използва.
Елеонор не откъсваше очи от мрачните силуети, глуха за възгласите около нея. Симон я задърпа за ръкава и й посочи хората на Танкред, които бързаха през хълма, понесли своите ранени. Един от тях, Раймболд Кретон, всъщност беше успял да се изкачи по стената, но бяха отсекли ръката му, която сега лежеше до него на носилката. Елеонор щеше да стане свидетел на още по-отблъскващи гледки през времето, в което Божията армия се разполагаше за обсада. Нямаше да има повече нападения, докато не се построяха обсадни машини, но в тази суха равнина те разполагаха с незначително количество дърва. Водачите накрая постигнаха съгласие — добитъкът, конете и другите товарни животни да бъдат пратени тринайсет мили обратно до покритите с гори хълмове и пасищата, през които бяха минали. Изпратиха войници, които да ги пазят, както и да съберат дървен материал, за да могат франките да изградят оръжията си за нападение. Храната започваше да привършва, но най-голямата беда беше липсата на вода из тези сухи възвишения.
При Силоам Елеонор, покрита с кал и жадна, смело избягваше профучаващите стрели на вражеските стрелци над Портата на Сион, за да напълни меховете със скъпоценна вода. Теодор отиде на разузнаване из долината Кедрон, но речното корито беше сухо, а водохранилищата — разбити. Щом разбраха за Силоам, сред кръстоносците настъпи хаос поради трескавия им стремеж да стигнат до водата. Водачите им едва ги удържаха. Хора и животни се надпреварваха, полудели от жажда. Други се мъчеха да си пробият път, като влачеха със себе си своите болни близки. Те изблъскваха първите добрали се до водата и езерото се превърна в кална локва. След тях тълпите бяха неудържими. Блъскаха настрани полуделите животни. За няколко мига езерото се оказа в сърцето на обзетата от ярост тълпа. Мъжете се тъпчеха, за да стигнат до водата, биеха онези, които искаха да се измъкнат. Бреговете се свлякоха под нозете им и превърнаха езерото в кално блато. Най-силните мъже си пробиха път към чистата вода при скалите, където беше изворът, а болните и слабите можаха да пият само калта покрай бреговете му. Тези нещастници погълнаха с калната вода и пиявици, и след няколко часа умряха в страшни мъки. Водачите направиха опит да се намесят, да наложат ред и да сложат стража, а в същото време ожесточено спореха какво да правят след това.
Друго освен да се оттегли в парцаливата си шатра, Елеонор не можеше да стори. Езикът й беше подут, устните — напукани. Симон й предаде слуховете за нарастващо отчаяние сред Божията армия и не спираше да настоява Елеонор да разкаже и това в хрониката си. Тя беше твърде изтощена да прави каквото и да било, освен да лежи просната на надве-натри направеното легло, закрила лице с ръка, загледана в изпоцапания покрив от козя кожа. Сто хиляди бяха тръгнали от земите на франките на запад. По-малко от двайсет хиляди бяха стигнали до тази ужасна равнина, пред мрачните, назъбени стени на Йерусалим. Елеонор се замисли за първия нещастен случай с управителя Робер — какво наистина го беше сполетяло при потока? Ами Магьосникът и федаините? Дали всички те не бяха пометени от Божия гняв, не бяха ли самите те останки, оцелели, за да изнемогват пред самите стени на Свещения град, за да бъдат разбити край стените или изклани от безчислената тълпа, която приближаваше откъм Египет?
— Важни новини — цял покрит с прах, Теодор, гонейки мухите, които налитаха като черен облак около лицето му, пристъпи в шатрата. Приклекна до леглото и й се усмихна. Елеонор отвърна на усмивката му. Теодор, с хубавото му лице и непобедимото чувство за хумор пред каквото и да било злощастие! Но и той вече се превръщаше в нов източник на страхове и мъчителни опасения за Елеонор. Тя се беше привързала силно към него и при всяка новина за размирици, засада или нападение я обземаше силна тревога. Дали Теодор нямаше да пострада или, да пази Бог, да го убият? Ами когато величествените стени на този град бъдат атакувани, дали той щеше да надживее свирепите кръвопролития? Тя често се молеше, ако Теодор трябва да умре, смъртта да отнесе и нея.
— Добри новини — рече той отново.
Елеонор се извини и стана. Теодор кимна по посока на крясъците и възгласите, които ехтяха из лагера.
— Това са добрите новини — заяви той. — Двайсет генуезки галери са влезли в разрушеното пристанище на Яфа и помолиха Божията армия за помощ. Разбира се, водачите ни с радост се отзоваха. Флотилията ще осигури достатъчно количество дървен материал, а вероятно също храна и вода. Два отряда от рицари и стрелци бяха изпратени надолу към крайбрежието, начело с Реймон Пиле. Вражеска конница ги нападнала. Пиле и хората му се измъкнали и се добрали до разрушените стени на Яфа, като покрили седлата си с щитовете и плащовете на враговете. Генуезките моряци ги посрещнали с радост. Дни наред плавали нагоре-надолу и търсели следи от Божията армия. Реймон им съобщил нашите затруднения и моряците веднага им устроили угощение с хляб, вино и печена риба. Франките и генуезците седнали заедно и празнували под открито небе насред голямата зала на замъка в Яфа, чийто покрив липсвал. Запалили огньове, свещи и фенери. Изпразвали пълните подноси, подавали си от ръка на ръка чаши с вино. Дори довели постовете от корабите, за да споделят всички угощението. — Теодор сви рамене. — Добре са празнували. Египетската флотилия далеч навътре в морето съгледала светлините на празненството, промъкнали се и затворили входа на пристанището. На разсъмване генуезците забързали към корабите си, но разбрали, че битката е безсмислена. Оставало им единствено да изоставят галерите си и да пренесат на брега голяма част от оръжията и припасите си. Та това са — кимна отново Теодор — добрите новини. Генуезците току-що дойдоха в лагера.