Визерион плесна с опашка и тупна ствола на дървото толкова силно, че една круша падна в краката на Дани. Крилете му се разгънаха и той подскокна и кацна на парапета. „Расте“, помисли тя, щом драконът се понесе в небето. „И тримата растат. Скоро ще са достатъчно големи, за да понесат тежестта ми.“ Тогава щеше да полети, както бе летял Егон Завоевателя, нагоре и нагоре, докато Мийрийн стане толкова мъничък, че да може да го затули с палеца си.
Загледа как Визерион се извиси на уширяващи се кръгове, докато не се изгуби от погледа й отвъд калните води на Скаазадан. Чак тогава се прибра в пирамидата, където я чакаха Ирри и Джикуи да я срешат и да я облекат както подобава на кралица на Мийрийн, в гхискарски токар.
Одеждата беше тежка и тромава, дълго хлабаво платно, което трябваше да се увие около бедрата, под мишницата и над едното рамо, като полюшващите се по краищата пискюли се нагласят грижливо. Увиеше ли се много хлабаво, можеше да се смъкне; увиеше ли се много плътно, щеше да стяга, да се заплита и да я спъва. Дори когато се увиеше правилно, токарът принуждаваше облеклия го да го придържа с лявата ръка. Вървенето в токар изискваше ситни превзети стъпки и изключително равновесие, иначе можеше да настъпиш някой от тежките провиснали пискюли. Не беше дреха като за човек, който има да върши работа. Токарът беше господарско облекло, знак за богатство и власт.
Дани поиска да забрани токара, когато завзе Мийрийн, но съветът я разубеди.
— Майката на драконите трябва да облича токара, иначе ще я намразят завинаги — предупреди Зелената грация, Галаза Галаре. — Във вълнените дрехи на Вестерос или в рокля от мирска дантела ваше сияние завинаги ще си остане чужденка сред нас, нелепа другоземка, варварска завоевателка. Кралицата на Мийрийн трябва да е дама от Стари Гхиз. — Бен Плум Кафявия, капитанът на Вторите синове, го беше изразил по-недвусмислено: „Който иска да царува над зайци, да си сложи клепнали уши.“
Клепналите уши, които си избра днес, бяха от чисто бял лен, поръбен със златни пискюли. С помощта на Джикуи на третия опит успя да увие правилно токара около себе си. Ирри донесе короната й, изкована във формата на триглавия дракон на дома й. Навитото му на кълбо тяло бе от злато, крилете от сребро, а трите глави — от бяла кост, оникс и нефрит. Шията и раменете на Дани щяха да се схванат от тежестта й, преди да е свършил денят. „Една корона не бива да е лека.“ Някой от царствените й предци го беше казал. „Някой Егон, но кой от всички?“
Петима Егоновци бяха властвали над Седемте кралства на Вестерос, а можеше и да са шестима, ако псетата на Узурпатора не бяха убили братовия й син още като кърмаче. „Ако беше жив, можеше да съм омъжена за него. Егон щеше да е повече на възрастта ми, отколкото Визерис.“ Дани едва-що беше родена, когато бяха убили Егон и сестра му. Баща им бе загинал още по-рано, убит от Узурпатора на Тризъбеца. Брат й Визерис бе умрял с писъци във Вес Дотрак, с корона от разтопено злато на главата. „И мен ще убият, ако го позволя. Ножовете, убили моя Верен щит, са предназначени всъщност за мен.“
Не беше забравила робските деца, които Великите господари бяха приковали покрай пътя от Юнкай. Сто шестдесет и три деца, по едно на всяка миля, приковани на милеарните стълбове с едната ръка изпъната, за да сочи към нея. След като Мийрийн падна, Дани прикова същия брой Велики господари. Рояци мухи обслужваха бавната им смърт, а вонята дълго се задържа на площада. И въпреки това понякога се боеше, че изобщо не е направила достатъчно. Подъл и упорит народ бяха тези мийрийнци, съпротивляваха се на всяка промяна. Бяха освободили робите си, да… но само за да ги наемат отново като слуги с толкова жалко заплащане, че повечето едва можеха да се изхранят. Твърде старите или прекалено младите освободени, негодни за работа, бяха изхвърлени на улицата, наред с болнавите и недъгавите. А Великите господари продължаваха да се събират по високите си пирамиди и да се оплакват как драконовата кралица била напълнила благородния им град с орди мръсни просяци, крадци и курви.
„За да властвам над Мийрийн, трябва да спечеля гражданите му, колкото и да ги презирам.“
— Готова съм — каза на Ирри.
Резнак и Скааз чакаха на мраморното стълбище.