Нямаше смисъл да възразява, така че им даде оръжията си.
Въздухът в солария бе топъл. Лейди Мелисандра седеше край огъня, рубинът й блещукаше над бялата кожа на гърлото й. Игрит бе целуната от огън. Червената жрица беше огън, а косата й бе кръв и пламък. Станис стоеше зад грубо рендосаната маса, на която се бе хранил Стария мечок. Сега масата бе покрита с голяма карта на Севера, изрисувана върху опърпано парче кожа. Лоена свещ затискаше единия й край, а стоманена ръкавица — другия.
Кралят бе с бричове от агнешка кожа и ватиран жакет, но изглеждаше някак скован и вдървен, все едно носеше ризница и броня. Кожата му беше бледа и набръчкана, брадата — подрязана толкова късо, че изглеждаше нарисувана. От черната му коса бе останал само един полукръг, стигащ до слепоочията. Държеше пергамент със счупен печат от тъмнозелен восък.
Джон коленичи. Кралят го изгледа намръщено и тропна ядосано със свитъка по масата.
— Стани. Кажи ми: коя е Лиана Мормон?
— Една от дъщерите на лейди Мейг, ваше величество. Най-малката. Беше наречена на сестрата на милорд баща ми.
— За да спечели благоволението на милорд баща ти, не се съмнявам. Знам как се играе тази игра. На колко години е това нещастно момиченце?
Джон трябваше да помисли за миг.
— Десет. Или почти на толкова. Може ли да знам с какво е оскърбила ваше величество?
Станис зачете:
— „Мечият остров не познава друг крал освен краля на Севера, чието име е СТАРК.“ Момиче на десет, казваш, а си позволява да мъмри законния си крал. — Късо подстриганата му брада бе като сянка на хлътналите му страни. — Гледай да запазиш тази новина за себе си, лорд Сняг. Кархолд е с мен, само това трябва да знаят хората. Няма да търпя братята ти да приказват как това дете плюе на мен.
— Както заповядате, ваше величество.
Мейг Мормон беше тръгнала на юг с Роб, знаеше Джон. Най-голямата й дъщеря също се бе присъединила към войската на Младия вълк. Дори и двамата да бяха умрели обаче, лейди Мейг имаше други дъщери, някои със свои деца. Бяха ли тръгнали и те с Роб? Лейди Мейг, разбира се, щеше да е оставила поне една от по-големите си дъщери като кастелан. Не разбираше защо Лиана е трябвало да пише на Станис и неволно се запита дали отговорът на момичето щеше да е различен, ако писмото бе подпечатано с вълчище вместо с коронован елен и подписано от Джон Старк, владетел на Зимен хребет. „Твърде късно е за такива опасения. Вече направи избора си.“
— Пратихме две ята гарвани — оплака се кралят, — а не получаваме никакъв отговор освен мълчание и непокорство. Всеки лоялен поданик дължи васална клетва на своя крал. Но всички знаменосци на баща ти са ми обърнали гръб, освен Карстарките. Нима Арнолф Карстарк е единственият мъж на честта в Севера?
Арнолф Карстарк беше чичо на покойния лорд Рикард. Бяха го назначили за кастелан на Кархолд, когато племенникът му и неговите синове заминаха на юг с Роб, и той беше първият, отзовал се на призива за васална клетва на крал Станис, като заяви верността си с гарван. „Карстарките нямаха друг избор“, можеше да отвърне Джон. Рикард Карстарк беше предал вълчището и бе пролял кръвта на лъвове. Еленът бе единствената надежда за Кархолд.
— В такива смутни времена дори мъжете на честта са объркани на кого да са верни. Ваше величество не е единственият крал, който настоява за васална клетва.
Лейди Мелисандра се размърда и каза:
— Кажете ми, лорд Сняг… къде бяха тези други крале, когато диваците щурмуваха вашия Вал?
— На хиляда левги оттук и глухи за нуждата ни — отвърна Джон. — Не съм забравил това, милейди. Нито ще го забравя. Но знаменосците на баща ми имат да защитават жени и деца, и простолюдие. Ще умрат, ако изборът им се окаже погрешен. Негово величество иска прекалено много от тях. Дайте им време и ще получите отговорите им.
— Отговори като този ли? — Станис смачка писмото на Лиана в шепата си.
— Дори в Севера хората се боят от гнева на Тивин Ланистър. Болтън също може да са опасни врагове. Неслучайно са сложили одран мъж на знамената си. Северът тръгна с Роб, проляха кръвта си с него, умряха с него. Наситили са се на скръб и смърт, а сега вие идвате да им предложите друга служба. Нима ги обвинявате, че се въздържат? Простете, ваше величество, но някои вероятно виждат във вас само още един обречен претендент.
— Ако негово величество е обречен, вашето владение също е обречено — каза лейди Мелисандра. — Запомнете това, лорд Сняг. Пред вас стои единственият истински крал на Вестерос.