Лицето на Джон не трепна.
— Както кажете, милейди.
— Пестиш думите си все едно че всяка е златен дракон — изсумтя Станис. — Питам се колко ли злато си заделил?
— Злато ли? — „Това ли са драконите, които червената жена смята да събуди? Дракони от злато?“ — Данъците, които събираме, се плащат в натура, ваше величество. Стражът е богат на ряпа, но беден на пари.
— Ряпата едва ли ще задоволи Саладор Саан. Трябва ми злато и сребро.
— За това ви е нужен Бял пристан. Не може да се сравни със Староград или с Кралски чертог, но все пак е процъфтяващо пристанище. Лорд Мандърли е най-богатият от знаменосците на милорд баща ми.
— Лорд „твърде дебел да яхне кон“. — Писмото от лорд Виман Мандърли от Бял пристан споменаваше за старостта и немощта му, и почти нищо повече. Станис бе заповядал на Джон и за това да не говори.
— Може би на негово благородие ще му хареса някоя дивачка за жена — каза лейди Мелисандра. — Женен ли е този дебелак, лорд Сняг?
— Лейди съпругата му отдавна е мъртва. Лорд Виман има двама пораснали синове и внуци от по-големия. И наистина е твърде дебел, за да яхне кон, сто и деветдесет кила най-малко. Вал изобщо не би го приела.
— Би могъл да се опиташ поне веднъж да ми дадеш отговор, който да ме зарадва, лорд Сняг — изръмжа недоволно кралят.
— Бих се надявал истината да ви задоволи, ваше величество. Хората ви наричат Вал „принцеса“, но за свободния народ тя е само сестрата на мъртвата жена на краля им. Ако я принудите да се венчае за мъж, когото не иска, най-вероятно ще му пререже гърлото още в брачната им нощ. Дори ако приеме съпруга си, това не означава, че диваците ще тръгнат с него или с вас. Единственият, който може да ги обвърже за каузата ви, е Манс Райдър.
— Знам това — отвърна сърдито Станис. — Говорих много часове с него. Знае твърде много за истинския ни враг и е умен, признавам го. Но дори да му върнем кралството, този човек си остава клетвопрестъпник. Позволиш ли на един дезертьор да живее, окуражаваш други да дезертират. Не. Законите трябва да са направени от желязо, не от тесто. Манс Райдър е осъден на смърт според всички закони на Седемте кралства.
— Законът свършва на Вала, ваше величество. Бихте могли да се възползвате добре от Манс.
— И смятам да го направя. Ще го изгоря и Северът ще види как се разправям с изменници и предатели. Имам други хора, които да поведат диваците. И разполагам със сина на Райдър, не забравяй. Щом бащата умре, палето му ще стане Кралят отвъд Вала.
— Ваше величество греши. — „Нищо не знаеш, Джон Сняг“, казваше често Игрит. Ала вече се беше научил. — Бебето не е повече принц, отколкото Вал — принцеса. Човек не става Крал отвъд Вала, защото баща му е бил крал.
— Знам — заяви Станис. — Но няма да търпя други крале във Вестерос. Подписа ли съглашението?
— Не, ваше величество. — „Ето, че си дойдохме на думата.“ Джон затвори обгорените си пръсти и ги отвори отново. — Искате твърде много.
— Искам? Поисках да станеш владетел на Зимен хребет и Гарант на Севера. Трябват ми тези замъци.
— Отстъпихме ви Нощна крепост.
— Плъхове и руини. Скъпернически дар, който не струва нищо на дарителя. Твоят Ярвик твърди, че ще трябва половин година, докато замъкът стане годен за обитаване.
— Другите укрепления не са по-добри.
— Знам. Все едно. Само тях имаме. По Вала има деветнайсет укрепления, а ти имаш хора само в три от тях. Смятам да поставя гарнизон във всяко от тях, преди да е изтекла годината.
— Нямам възражения за това, ваше величество. Но казват, че също така смятате да подарите тези замъци на рицарите и лордовете си, да ги държат за свои седалища като васали на ваше величество.
— От кралете се очаква да бъдат щедри към васалите си. Лорд Едард на нищо ли не е научил копелето си? Много от рицарите и лордовете ми изоставиха богати земи и здрави замъци на юг. Нима верността им трябва да остане невъзнаградена?
— Ако ваше величество иска да загуби всички знаменосци на милорд баща ми, няма по-сигурен начин от това да даде северните замъци на южняшки лордове.
— Как може да изгубя хора, които нямам? Надявах се да поверя Зимен хребет на северняк, както може би помниш. На син на Едард Старк. Той захвърли предложението в лицето ми. — Когато беше недоволен, Станис Баратеон ставаше като мастиф с кокал: сдъвкваше го на трески.