Станис го зяпна невярващо. После се изсмя.
— Много си дързък, Сняг, признавам ти го. Но си луд, ако мислиш, че мъжете ми ще облекат черното.
— Могат да носят всякакво цветно наметало, което си изберат, стига да се подчиняват на офицерите ми все едно, че са ваши.
Кралят бе непреклонен.
— Имам рицари и лордове на служба при мен, потомци на благородни домове със стара чест и слава. Не може да се очаква да служат под командата на бракониери, селяци и убийци.
„А може би и копелета, ваше величество?“
— Вашата Ръка е контрабандист.
— Беше контрабандист. Скъсих му пръстите заради това. Казват, че си деветстотин деветдесет и осмият мъж, командващ Нощния страж, лорд Сняг. Какво според теб би казал деветстотин деветдесет и деветият за тези замъци? Да види главата ти, набучена на шип, би могло да го вдъхнови да е по-сговорчив. — Кралят положи бляскавия си меч върху картата по дължината на Вала и стоманата заблещука като слънчева светлина по вода. — Ти си лорд-командир само по мое благоволение. Би било добре да запомниш това.
— Лорд-командир съм, защото братята ми ме избраха. — Имаше сутрини, когато Джон Сняг не вярваше много на себе си, когато се събуждаше с мисълта, че това е някакъв безумен сън. „Все едно че обличаш нови дрехи — беше му казал Сам. — Струват ти се странни отначало, но щом ги поносиш, ти стават удобни.“
— Алисър Торн се оплаква от начина, по който са те избрали, а не мога да кажа, че няма основание за недоволството си. — Картата лежеше помежду им като бойно поле, обагрена от цветовете на сияещия меч. — Броенето било направено от слепец, с твоя дебел приятел до лакътя му. А Слинт те нарича „обърни-плащ“.
„А кой би могъл да познае такъв по-добре от Слинт?“
— Един „обърни-плащ“ ще ви каже това, което искате да чуете, и по-късно ще ви предаде. Ваше величество знае, че бях избран честно. Баща ми винаги казваше, че сте справедлив човек. — „Просто малко суров“, бяха точните думи на лорд Едард, но Джон не смяташе, че е разумно да сподели и това.
— Лорд Едард не ми беше приятел, но не му липсваше благоразумие. Той щеше да ми даде тези замъци.
„Никога.“
— Не мога да кажа какво е щял да направи баща ми. Дадох клетва, ваше величество. Валът е мой.
— Засега. Ще видим колко добре го държиш. — Станис го посочи с пръст. — Задръж си руините, щом значат толкова много за теб. Но помни: ако някоя от тях остане празна до края на годината, ще ги взема с твое съгласие или без него. И ако само една падне в ръцете на врага, ще ти падне и главата. Сега си върви.
Лейди Мелисандра се надигна от мястото си край огнището.
— С ваше позволение, ваше величество, ще заведа лорд Сняг до покоите му.
— Защо? Той знае пътя. — Станис махна с ръка. — Добре де, прави каквото искаш. Деван, гладен съм. Варени яйца и лимонова вода.
След топлината на кралския соларий студът в охраняваното стълбище смразяваше до костите.
— Вятърът се усилва, милейди — предупреди сержантът Мелисандра, докато подаваше оръжията на Джон. — Може би ще ви трябва по-топло наметало.
— Вярата ми ме топли. — Червената жена тръгна с Джон надолу по стъпалата. — Негово величество започва да те харесва.
— Виждам. Заплаши да ме обезглави само два пъти.
Мелисандра се засмя.
— Трябва да се боиш от мълчанието му, не от думите му. — Щом излязоха на двора, вятърът изду наметалото на Джон и то заплющя срещу нея. Червената жрица избута настрани черната вълна и пъхна ръка под мишницата му. — Може да се окаже, че не грешиш за краля на диваците. Ще се помоля на Господаря на Светлината да ми изпрати напътствие. Когато се взирам в пламъците, мога да виждам през камък и пръст и да откривам истината в човешките души. Мога да говоря с отдавна мъртви крале и с все още неродени деца и да гледам как годините и сезоните припламват и гаснат до самия край на времето.
— Пламъците ви никога ли не грешат?
— Никога… въпреки че, ние, жриците, сме смъртни и понякога грешим. Бъркаме „това трябва да стане“ с „това би могло да стане“.
Джон усещаше топлината й дори през вълната и щавената кожа. Както бяха хванати под ръка, привличаха любопитни погледи. „Ще си шепнат в казармите тази нощ.“
— Ако наистина можете да видите утрешния ден във вашите пламъци, кажете ми кога и къде ще дойде следващият щурм на диваците. — Издърпа ръката си.