Когато се събуди задъхана, бедрата й бяха лепкави от кръв.
В първия миг не разбра какво е. Светът тъкмо бе започнал да изсветлява и високата трева шумолеше тихо на вятъра. „Не, моля ви, нека да поспя още малко. Толкова съм уморена.“ Опита се да се сгуши отново под купчината трева, която бе оскубала, преди да си легне. Някои от стръковете бяха влажни на допир. Пак ли беше валяло? Бързо се надигна, уплашена, че се е оцапала, докато е спала. Щом вдигна пръсти към лицето си, усети по тях миризмата на кръв. „Умирам ли?“ Тогава видя бледия лунен сърп, зареян високо над тревата, и се сети, че това е просто лунната й кръв.
Ако не беше толкова болна и уплашена, сигурно щеше да изпита облекчение. Вместо това затрепери неудържимо. Изтърка пръстите си в земята и оскуба шепа трева, за да се избърше между бедрата. „Драконът не плаче.“ Кървеше, но беше само женска кръв. „Но луната все още е полумесец. Как е възможно това?“ Опита се да си спомни кога беше кървила последния път. Последното пълнолуние? Предишното? Или преди него? „Не, не може да е било толкова отдавна.“
— Аз съм кръвта на дракона — каза тя на тревата.
„Някога — изшепна й в отговор тревата. — Докато не окова драконите си в тъмното.“
— Дрогон уби малко момиченце. Името й беше… името й… — Не можа да си спомни името на детето. Това толкова я натъжи, че щеше да заплаче, ако всичките сълзи не бяха пресъхнали. — Никога няма да си имам малко момиченце. Бях Майката на дракони.
„Да — каза тревата. — Но се обърна срещу децата си.“
Коремът й беше празен, стъпалата ожулени и изприщени, а спазмите сякаш бяха станали още по-лоши. Вътрешностите й бяха пълни с гърчещи се змии и тези змии хапеха. Гребна кал и вода с треперещите си ръце. До обед водата щеше да се стопли, но в утринния хлад беше почти студена и й помогна да задържи очите си отворени. Щом наплиска лицето си, видя по бедрата си прясна кръв. Долната й риза се беше зацапала от нея. Гледката на толкова много червено я уплаши. „Лунна кръв, това е само лунната ми кръв“, но не помнеше да е имала някога толкова силно течение. „Възможно ли е да е от водата?“ Ако беше от водата, беше обречена. Трябваше да пие или да умре от жажда.
— Върви — заповяда си Дани. — Следвай потока и той ще те заведе до Скаазадан. Там Даарио ще те намери.
Но беше нужна цялата й сила само за да се вдигне отново на крака, а когато го направи, можеше само да стои, пламнала от треска и кървяща. Вдигна очи към празното синьо небе и примижа към слънцето. „Половината сутрин вече си отиде“, осъзна с отчаяние. Насила направи стъпка, после нова, и вече отново вървеше надолу по малкото поточе.
Денят стана по-горещ и слънцето биеше безмилостно по главата й и изгорените останки от косата й. Водата пляскаше под петите й. Вървеше в потока. От колко време го правеше? Меката кафява глина между пръстите облекчаваше мехурите. „В потока или покрай него, трябва да продължиш да вървиш. Водата тече надолу. Потокът ще ме отведе до реката, а реката ще ме отведе до дома.“
Не съвсем.
Мийрийн не беше нейният дом и никога нямаше да бъде. Беше град на странни хора със странни богове и още по-странна коса, на търговци на роби, увити в токари с пискюли, град, където благоволението се печелеше с блудство, клането беше изкуство, а кучето беше деликатес. Мийрийн винаги щеше да е градът на Харпията, а Денерис не можеше да е харпия.
„Никога — каза тревата с хрипливия глас на Джора Мормон. — Бяхте предупредена, ваше величество. Оставете този град, казах. Вашата война е във Вестерос, казах го.“
Гласът не беше повече от шепот, но Дани някак имаше чувството, че той е тук и върви до нея. „Моят мечок, моят стар мил мечок, който ме обичаше и ме предаде.“ Толкова й беше липсвал. Искаше да види грозното му лице, да го прегърне и да притисне лице до гърдите му.
— Сънувам — каза си. — Сън наяве, сън, докато вървя. Аз съм сама и изгубена.
„Изгубена, защото се задържа там, където изобщо не трябваше да бъдеш — промълви сир Джора тихо като вятъра. — Сама, защото ме прогони.“
— Ти ме предаде. Предаваше сведения за мен, за злато.
„Заради дома. Исках само да се върна у дома.“
— И мен. Искаше и мен. — Дани го беше видяла в очите му.