Под тях се появи огромно стадо коне. Имаше и ездачи, двайсетина или повече, но обърнаха и побягнаха веднага щом зърнаха дракона. Конете се пръснаха, щом сянката падна над тях, препуснаха през тревата, раздираха с копитата си пръстта… но колкото и бързи да бяха, не можеха да летят. Скоро един започна да изостава от хергелето. Драконът се спусна над него с рев и изведнъж горкото животно лумна в пламъци, но някак се задържа на крака и продължи да тича, докато Дрогон не се спусна върху него и не му прекърши гърба. Дани се вкопчи в драконовия врат с всичка сила, за да се задържи да не се хлъзне на земята.
Трупът се оказа твърде тежък, за да го отнесе в леговището си, тъй че Дрогон започна да яде жертвата си на място. Разкъсваше опърлената плът, а тревата около него гореше, въздухът натежа от вдигащия се дим и миризмата на изгорели конски косми. Дани, примряла от глад, се смъкна от гърба му и яде с него, късаше мръвки димящо месо от мъртвия кон с голи опърлени ръце. „В Мийрийн бях кралица в коприна, похапвах фурми и късчета агнешко в мед. Какво ли би помислил благородният ми съпруг, ако ме видеше сега?“ Хиздар щеше да се ужаси, несъмнено. Но Даарио…
Даарио щеше да се засмее, да отреже къс конско месо със своя аракх и да клекне да яде до нея.
Когато небето на запад доби цвета на кървав оток, чу тропот на приближаващи се коне. Дани се вдигна, избърса ръце в опърпаната си долна риза и застана до своя дракон.
Така я намери хал Джако, когато петдесет конни воини излязоха от валмата дим.
Епилог
— Не съм изменник — заяви рицарят на Грифонов полог. — Аз съм човек на крал Томен и ваш.
Отмерено кап-кап-кап накъса думите му, от стопения сняг, закапал от плаща му на локва по пода. Снегът беше валял над Кралски чертог почти цялата нощ. Сир Кеван Ланистър придърпа наметалото около себе си.
— Така твърдите вие, сир. Думите са вятър.
— Тогава позволете да защитя истинността им с меча си. — Светлината на факлите придаде огнен блясък на дългата червена коса и брада на Ронет Конингтън. — Пратете ме срещу чичо ми и ще ви донеса главата му, както и главата на този лъжедракон.
Копиеносците на Ланистър в алени плащове и полушлемове с лъвски гребени стояха пред западната стена на тронната зала. Гвардейците на Тирел бяха с лице към тях пред отсрещната стена. Студът в тронната зала бе осезаем. Макар кралица Церсей и кралица Марджери да не бяха сред тях, присъствието им се долавяше отровно във въздуха, като призраци на пир.
Зад масата, където седяха петимата членове на малкия кралски съвет, Железният трон стоеше като огромен, присвит за скок звяр, с шиповете, ноктите и остриетата му скрити в сянка. Кеван Ланистър го усещаше зад гърба си, като лек сърбеж между плешките. Лесно беше да си представи стария крал Ерис кацнал там, кървящ от някое ново порязване и загледан намръщен отгоре. Но днес тронът беше празен. Не беше видял причина Томен да е с тях. По-милостиво беше момчето да остане с майка си. Само Седемте знаеха колко дълго щяха да са заедно майка и син преди съда на Церсей… и вероятно екзекуцията й.
Говореше Мейс Тирел.
— Ще се справим с вашия чичо и неговото фалшиво момче, като му дойде времето. — Новата Ръка на краля седеше на дъбов трон, изваян във формата на ръка, нелепа суетност, извадена на показ от негово благородие в деня, в който сир Кеван се съгласи да му отстъпи поста, за който ламтеше.
— Ще стоите тук, докато се подготвим за поход. Тогава ще имате възможност да докажете верността си.
Сир Кеван не възрази.
— Придружете сир Ронет до покоите му — разпореди се той. „И се погрижете да остане там“ остана неизречено. Колкото и шумни да бяха протестите му, рицарят от Грифонов полог си оставаше заподозрян. Предполагаше се, че наемниците, слезли на брега на юг, се водят от негов родственик.
Щом ехото от стъпките на Конингтън заглъхна, Великият майстер Пицел поклати тежко глава.
— Чичо му някога стоеше точно където момчето стоеше сега и каза на крал Ерис как щял да му донесе главата на Робърт Баратеон.
„Така е, когато човек остарее като Пицел. Всичко, което видиш или чуеш, ти напомня за нещо, което си видял или чул на младини.“
— Колко войници придружиха сир Ронет до града? — попита сир Кеван.
— Двайсет — отвърна лорд Рандил Тарли, — и повечето от тях от сганта на Грегър Клегейн. Племенникът ви Джайм ги даде на Конингтън. За да се отърве от тях, обзалагам се. Бяха в Девичи извор няма и ден, когато един уби човек, а друг го обвиниха в изнасилване. Наложи се да обеся единия и да скопя другия. Ако зависеше от мен, щях да ги пратя всичките на Нощния страж, и Конингтън с тях. Мястото на такива отрепки е на Вала.