— Ако на Драконов камък имаше богатство, Станис щеше да го е намерил — заяви той. — Да продължим нататък, ваши благородия. Може би помните, че имаме две кралици, които ще бъдат изправени на съд за върховна измяна. Племенницата ми ме уведомява, че е избрала съд чрез двубой. Сир Робърт Силния ще бъде поборникът й.
— Мълчаливия великан. — Лорд Рандил направи гримаса.
— Кажете ми, сир, откъде дойде този човек? — настоя Мейс Тирел. — Защо никога преди не сме чували името му? Не говори, не показва лицето си, винаги е облечен в броня. Знаем ли със сигурност дали изобщо е рицар?
„Не знаем дори дали е жив.“ Според Мерин Трант Силния нито ядеше, нито пиеше, а Борос Блънт отиваше още по-далече с твърдението си, че не го бил виждал да използва нужник. „А и защо? Мъртвите не серат.“ Кеван Ланистър имаше силно подозрение кой точно е всъщност този сир Робърт под бляскавата бяла броня. Подозрение, което Мейс Тирел и Рандил Тарли несъмнено споделяха. Каквото и лице да се криеше под шлема на Силния, трябваше да остане скрито засега. Мълчаливия великан беше единствената надежда на племенницата му. „И дано да е толкова силен, колкото изглежда.“
Но Мейс Тирел, изглежда, не можеше да види по-далече от заплахата към дъщеря си.
— Негова милост назначи сир Робърт в Кралската гвардия — напомни му сир Кеван, — а Кибърн също гарантира за него. Все едно, победата на сир Робърт ни е нужна, господа. Ако се докаже виновността на племенницата ми в тези предателства, легитимността на децата й ще бъде оспорена. Ако Томен престане да бъде крал, Марджери ще престане да бъде кралица. — Помълча малко, за да може Тирел да смели това. — Каквото и да е направила Церсей, тя все пак е дъщеря на Скалата, от моята кръв. Няма да позволя да умре с изменническа смърт, но съм се погрижил да извадя ноктите й. Цялата й охрана беше освободена и сменена с мои хора. Вместо досегашните й придворни дами оттук насетне ще я придружават септа и три послушници, избрани от Върховния септон. Повече няма да има глас в управлението на кралството, нито в образованието на Томен. Решил съм след съда да я върна в Скалата на Кастърли и да се погрижа да остане там. Смятам, че това е достатъчно.
Останалото премълча. Церсей вече беше оцапана стока, властта й бе приключила. Всяко хлебарче и просяк в града бяха видели позора й и всяка пачавра и бояджия от Квартала на бълхите до Завоя Пиклива вода бяха зяпали голотата й, жадните им очи бяха пълзели по гърдите, корема и женските й части. Никоя кралица не можеше да очаква, че ще управлява след това. В злато, коприна и смарагди Церсей беше кралица, почти богиня. Гола беше само човешко същество, застаряваща жена с белези по корема и провисващи гърди… както злобно изтъкваха жените на съпрузите и любовниците си. „По-добре да живее в позор, отколкото да умре горда“, каза си сир Кеван.
— Племенницата ми няма да прави повече пакости — увери той Мейс Тирел. — Имате думата ми за това, милорд.
Тирел кимна с неохота.
— Както кажете. Моята Марджери предпочита да бъде съдена от Вярата, за да стане цялото владение свидетел на невинността й.
„Щом дъщеря ти е толкова невинна, колкото искаш да повярваме, защо трябва да държиш армията си тук, когато се изправи пред обвинителите си?“, можеше да попита сир Кеван.
— Скоро, надявам се — отвърна и се обърна към Великия майстер Пицел. — Нещо друго има ли?
Великият майстер погледна бележките си.
— Трябва да решим въпроса с наследството на Росби. Шест претенции са представени…
— Росби можем да уредим на по-късна дата. Нещо друго?
— Трябва да се направят приготовления за принцеса Мирцела.
— Това получаваш, когато си имаш работа с дорнците — каза Мейс Тирел. — Вярвам, че може да се намери по-добър брак за момичето?
„Например твоят син Уилас, може би? Тя обезобразена от един дорнец, той осакатен от друг?“
— Несъмнено — отвърна сир Кеван, — но имаме достатъчно врагове, без да оскърбяваме Дорн. Ако Доран Мартел обедини силата си с Конингтън в подкрепа на този лъжедракон, нещата биха могли да тръгнат много зле за всички ни.
— Сигурно можем да убедим дорнските ни приятели да се справят с лорд Конингтън — каза сир Харис Суифт с дразнещ кикот. — Това би ни спестило много кръв и грижи.