— Би могло — отвърна отегчено сир Кеван. Време беше да приключи с това. — Благодаря ви, ваши благородия. Нека се съберем отново след пет дни. След процеса на Церсей.
— Както кажете. Дано Воинът влее сила в мишците на сир Робърт. — Думите бяха изречени с неохота и Мейс Тирел кимна много сдържано с брадичка на лорд-регента. Но все пак беше нещо и сир Кеван Ланистър беше благодарен и на толкова.
Рандил Тарли напусна залата със своя лорд сюзерен и копиеносците им в зелените плащове тръгнаха след тях. „Тарли е същинската опасност — помисли сир Кеван, загледан след тях. — Ограничен, но с желязна воля и проницателен, и най-добрият воин, с когото Предела би могъл да се похвали. Но как да го спечеля на наша страна?“
— Лорд Тирел не ме обича — отрони с мрачен тон Великият майстер Пицел, след като Ръката напусна. — Онази история с лунния чай… Изобщо нямаше да проговоря за това, но вдовстващата кралица ми заповяда! Ако благоволи лорд-регентът, ще спя по-спокойно, ако ми заемете няколко души от вашата охрана.
— Лорд Тирел може да го изтълкува погрешно.
Сир Харис Суифт подръпна рехавата си брада.
— Аз също имам нужда от охрана. Времената са опасни.
„Да — помисли Кеван Ланистър. — А Пицел не е единственият член на съвета, когото нашата Ръка би искал да подмени.“ Мейс Тирел имаше свой кандидат за лорд-ковчежник: своя чичо, сенешал на Планински рай, когото наричаха Гарт Грамадния. „Само това ми липсва, още един Тирел в малкия съвет.“ Вече го надвишаваха числено. Сир Харис беше баща на жена му, а на Пицел също можеше да се разчита. Но Тарли се беше заклел на Планински рай, както и Пакстър Редвин, лорд-адмирал и началник на корабите, понастоящем плаващ с флотата си покрай Дорн, за да се справи с железните на Юрон Грейджой. Щом Редвин се върнеше в Кралски чертог, съветът щеше да е трима на трима, Ланистър и Тирел.
Седмият глас щеше да е на жената от Дорн, която сега придружаваше Мирцела на път към дома. „Лейди Ним. Но не е лейди, ако половината в донесенията на Кибърн е истина.“ Незаконна дъщеря на Червената пепелянка, прочута почти колкото баща си и решена да заеме мястото в съвета, което за толкова кратко беше заел принц Оберин. Сир Кеван все още не беше намерил за подходящо да уведоми Мейс Тирел за идването й. Ръката нямаше да е доволен, знаеше го. „Човекът, който ни трябва, е Кутрето. Петир Белиш има дарба да сътворява дракони от въздуха.“
— Наемете мъжете на Планината — посъветва сир Кеван. — На Ронет Червения няма да му трябват повече. — Не мислеше, че Мейс Тирел ще е толкова недодялан да се опита да убие Пицел или Суифт, но щом с охрана щяха да се чувстват по-безопасно, да си вземат охрана.
Излязоха заедно от тронната зала. Снегът се вихреше из двора като виещ за свобода окован звяр.
— Изпитвали ли сте някога такъв студ? — попита сир Харис.
— Не е време да говорим за студ, когато стоим в него — каза Великият майстер Пицел и тръгна бавно към покоите си.
Другите двама се задържаха за миг на стъпалата на тронната зала.
— Не вярвам много на тези мирски банкери — каза сир Кеван на тъст си. — Най-добре се подгответе да отидете в Браавос.
Перспективата не зарадва сир Харис.
— Щом трябва. Но пак казвам, тази неприятност не е по моя вина.
— Не е. Церсей реши, че Желязната банка ще изчака дължимото си. Нея ли да пратя в Браавос?
Сир Харис примига.
— Това… това…
— Това беше шега. Лоша. Идете си намерете топъл огън. Смятам да направя същото. — Надяна ръкавиците си и тръгна през двора, наведен срещу вятъра, наметалото му заплющя зад него.
Сухият ров около Стегата на Мегор бе затрупан с три стъпки сняг и железните шипове лъщяха, покрити със скреж. Единственият достъп до кулата беше по подвижния мост над рова. В другия край винаги стоеше на пост рицар от Кралската гвардия. Тази нощ дежурството се беше паднало на сир Мерин Трант. След като Бейлон Суан бе отишъл да издири подивелия рицар Тъмната звезда в Дорн, Лорас Тирел бе тежко ранен на Драконов камък, а Джайм беше изчезнал в Речните земи, само четирима от Белите мечове бяха останали в Кралски чертог, а сир Кеван беше хвърлил Озмунд Черното котле (и брат му Осфрид) в тъмницата няколко часа след признанието на Церсей, че е имала и двамата за любовници. Така оставаха само Трант, хилавият Борос Блънт и нямото чудовище на Кибърн Робърт Силния, които да пазят младия крал и кралската фамилия.
„Ще трябва да намеря нови мечове за Кралската гвардия.“ Томен трябваше да има седем добри рицари около себе си. В миналото Кралската гвардия служеше до живот, но това не беше спряло Джофри да освободи сир Баристан Селми, за да отвори място за кучето си Сандор Клегейн. Кеван можеше да се възползва от този прецедент. „Бих могъл да облека Лансел в белия плащ — прецени той. — В това има много повече чест, отколкото ще намери изобщо в Синовете на Воина.“