С момчето крал и майка му беше сир Борос Блънт. Носеше лъскава люспеста броня, бял плащ и полушлем. Не изглеждаше добре. Напоследък видимо бе натежал на лице и корем и цветът му не беше добър. И се подпираше на стената, сякаш самото стоене му струваше голямо усилие.
Храната бе поднесена от три послушници, хубаво излъскани момичета от добро потекло, на възраст между дванайсет и шестнайсет. В меките си бели вълнени халати всяко изглеждаше по-невинно и чисто от предишното, но Върховният септон бе настоял нито едно момиче да не прекарва повече от седем дни в служба на кралицата, за да не го поквари Церсей. Грижеха се за гардероба на кралицата, за банята й, наливаха й виното, сменяха сутрин завивките на ложето й. Една преспиваше в ложето на кралицата всяка нощ, за да е сигурно, че няма друга компания. Други две спяха в съседна стая със септата, която ги надзираваше.
Високо като щърк момиче с пъпчиво лице го придружи и го представи на кралските особи. Церсей стана, щом той влезе, и леко го целуна по бузата.
— Скъпи чичо. Толкова е хубаво, че ще вечеряш с нас. — Бе облечена скромно, като матрона, с тъмнокафява рокля, закопчана чак до гърлото, и със зелена пелерина с качулка, покриваща обръснатата й глава. „Преди разходката й щеше гордо да покаже плешивостта си под златна корона.“ — Заповядай, седни. Ще пийнеш ли вино?
— Една чаша — отвърна той, все още нащрек.
Послушница с лунички по лицето напълни чашите им с греяно вино с подправки.
— Томен каза, че лорд Тирел възнамерява да пресъгради Кулата на Ръката — каза Церсей.
Сир Кеван кимна.
— Да, щяла да е два пъти по-висока от тази, която ти изгори.
Церсей се изсмя гърлено.
— Дълги копия, високи кули… намеква ли за нещо лорд Тирел?
Това предизвика усмивката му. „Добре е, че все още не е забравила как да се смее.“ Когато я попита дали има всичко, което й е нужно, кралицата отвърна:
— Добре ме обслужват. Момичетата са мили, а добрите септи се грижат да казвам молитвите си. Но след като невинността ми бъде доказана, ще се радвам, ако Таена Мериуедър може да бъде отново с мен. Би могла да доведе сина си в двора. Томен се нуждае от други момчета, приятели от благородно потекло.
Беше скромна молба. Сир Кеван не виждаше причина да й откаже. Самият той можеше да осинови момчето на Мериуедър, докато лейди Таена придружи Церсей до Скалата на Кастърли.
— Ще пратя да я поканят след процеса — обеща той.
Вечерята започна с телешка супа с ечемик, последвана от пъдпъдъци и печена щука, близо три стъпки дълга, с ряпа, гъби и много горещ хляб и масло. Сир Борос опита от всяко блюдо, поднесено на краля. Унизително задължение за рицар от Кралската гвардия, но може би единственото, за което Блънт беше годен напоследък… и благоразумно, предвид това как беше умрял братът на Томен.
Кралят изглеждаше по-щастлив, отколкото Кеван Ланистър го беше виждал от дълго време. От супата до десерта Томен бъбреше за подвизите на котенцата си, докато ги хранеше с късчета от щуката от собственото си кралско блюдо.
— Лошият котарак беше вън на прозореца ми снощи — уведоми той Кеван по някое време, — но сир Нокътчо му изсъска и той избяга на покривите.
— Лошият котарак? — повтори сир Кеван развеселен. „Той е мило момче.“
— Стар черен котарак с откъснато ухо — каза Церсей. — Мръсно и зло същество. Веднъж одраска ръката на Джоф. — Направи физиономия. — Котките изтребват плъховете, знам, но онзи… знаеше се, че напада гарвани в гарванарника.
— Ще кажа на ловците на плъхове да сложат капан. — Сир Кеван не помнеше да е виждал племенницата си толкова кротка, примирена и сдържана. Толкова по-добре, предполагаше. Но това го и натъжаваше. „Огънят й е потушен. Тя, която гореше толкова ярко.“ — Не ме попита за брат си — каза той, докато чакаха за сладкишите с крем. Сладкишите с крем бяха любимите на краля.
Церсей вдигна брадичка и зелените й очи блеснаха на светлината на свещите.
— Джайм? Имаш ли вест от него?
— Никаква. Церсей, може би ще трябва да се подготвиш за…
— Ако беше мъртъв, щях да знам. Дойдохме на този свят заедно, чичо. Той не би го напуснал без мен. — Отпи глътка вино. — Тирион може да напусне когато пожелае. И за него нямаш вест, предполагам.
— Никой не се е опитвал да ни продаде глава на джудже напоследък.
Тя кимна.
— Чичо, може ли да ти задам един въпрос?
— Какъвто пожелаеш.