— Пицел — промълви той объркано. — Помогни ми… аз…
Великият майстер Пицел седеше на масата си, главата му бе отпусната на голям подвързан в кожа том. „Спи“, помисли Кеван… докато не примигна и не видя дълбоката червена рана в петнистия череп на стареца и кръвта, събрала се на локвичка под главата му, зацапала страниците на книгата. Около свещта имаше късчета кост и мозък, островчета сред езеро от стопен восък.
„Той поиска охрана — помисли сир Кеван. — Трябваше да му пратя охрана.“ Възможно ли беше Церсей да е била права през цялото време? Дело на племенника му ли беше това?
— Тирион? — извика той. — Къде…?
— Далече е — отвърна познат глас.
Стоеше в сянката до един книжен шкаф, пълничък, с бледо лице, с кръгли рамене, стиснал арбалет в меките си напудрени ръце. Копринени пантофи загръщаха ходилата му.
— Варис?
Евнухът остави арбалета на пода.
— Сир Кеван. Простете ми, ако можете. Не храня лоши чувства към вас. Не го направих със зъл умисъл. А заради кралството. Заради децата.
„Имам деца. Имам жена. О, Дорна.“ Заля го болка. Затвори очи, отново ги отвори.
— Има… има стотици гвардейци на Ланистър в този замък.
— Но нито един в тази стая, за щастие. Това ме наскърбява, милорд. Не заслужавате да умрете сам в такава студена и тъмна нощ. Има много като вас, добри мъже в служба на лоши каузи… но вие заплашвахте да развалите всичката добра работа на кралицата, да примирите Планински рай и Скалата на Кастърли, да обвържете Вярата към младия крал, да обедините Седемте кралства под властта на Томен. Така че…
Лъхна отривист вятър. Сир Кеван потрепери.
— Студено ли ви е, милорд? — попита Варис. — Наистина ми простете. Великият майстер се изпусна, преди да умре, и смрадта бе толкова непоносима, че се уплаших да не се задавя.
Сир Кеван понечи да стане, но силата го бе напуснала. Не можеше да усети краката си.
— Сметнах, че арбалетът ще е подходящ. Имахте толкова много общи неща с лорд Тивин, защо не и това? Племенницата ви ще помисли, че са ви убили Тирел, може би в съучастие с Дяволчето. Тирел ще подозират нея. Някой някъде ще намери начин да обвини дорнците. Съмнение, разделение и недоверие ще разяждат твърдта под вашето момче крал, а Егон ще вдигне знамето си над Бурен край и лордовете на кралството ще се съберат около него.
— Егон? — В първия миг не разбра. После си спомни. Бебе, загърнато в червено наметало, платът зацапан с кръвта и мозъка му. — Мъртъв. Той е мъртъв.
— Не е. — Гласът на евнуха стана сякаш по-дълбок. — И е подготвян да управлява още отпреди да проходи. Беше обучен в оръжия, както подобава на рицар, но с това образованието му не свършва. Чете и пише, говори няколко езика, изучил е история, закон и поезия. Септа го е въвела в мистериите на Вярата, откакто стана достатъчно голям, за да ги разбира. Живял е с прости рибари, работил е с ръцете си, плувал е в реки и е кърпил мрежи, и се е научил сам да си пере дрехите, щом се наложи. Може да лови риба и да готви, и да превърже рана, знае какво означава да си гладен, да си преследван, да си уплашен. Томен беше учен, че кралството е негово право. Егон знае, че кралството е негов дълг, че един крал трябва да поставя на първо място народа си и да живее и управлява заради поданиците си.
Кеван Ланистър понечи да извика… на стражите си, на жена си, на брат си… но думите не идваха. Кръв закапа от устата му. Потръпна неудържимо.
— Съжалявам. — Варис закърши ръце. — Страдате, знам, а аз стоя тук и бъбря като глупава старица. Време е да приключим.
Присви устни и тихо изсвири.
Сир Кеван беше студен като лед и болката, която го пронизваше с всеки измъчен дъх, бе разкъсваща. Зърна движение, чу тихо шумолене на обути в пантофи стъпала по камък. Дете се появи от локва мрак, бледо момче в опърпан халат, не повече от десетгодишно. Друго се надигна иззад стола на Великия майстер. Момичето, което му бе отворило вратата, също бе тук. Всички бяха около него, половин дузина, белолики деца с тъмни очи, момчета и момичета.
С ками в ръцете.
Приложение
Вестерос