Шерилин Кениън
Танц с дявола
Пролог
Ню Орлиънс, денят след Марди Гра
Зарек се облегна назад, докато хеликоптерът се издигаше във въздуха. Прибираше се у дома. Без съмнение там щеше да умре. Ако Артемида не го убиеше, беше сигурен, че Дионисий ще го стори. Заплахата на Дионисий отекна в ушите му. Заради щастието на Съншайн той се бе опълчил срещу един бог, който със сигурност щеше да го накара да страда много по-ужасно, отколкото бе страдал в миналото си. Зарек все още не знаеше защо го бе направил, като се изключи фактът, че да дразни и вбесява всички, бе единственото нещо, което му доставяше искрено удоволствие.
Погледът му попадна върху раницата му. Преди да осъзнае какво прави, извади ръчно изработената купа и я задържа в ръцете си. Прокара пръсти по красивата сложна плетеница от фигури, които Съншайн бе сътворила. Навярно бе прекарала часове да майстори тази купа. Галела я бе с любящите си ръце…
Те си губят времето за някоя парцалена кукла и тя става много ценна, а ако им я вземат, те плачат…
Този откъс от „Малкият принц“ отекна в ума му. Съншайн бе изгубила голяма част от времето си за тази вещ, а накрая му бе подарила творбата си. Тя навярно изобщо нямаше представа колко много го бе трогнал обикновеният и подарък.
— Ти наистина си сантиментален — прошепна той, стиснал купата в ръце, а устните му се извиха отвратено. — Това не означава нищо за нея, а за едно безполезно парче глина ти се обрече на смърт.
Затвори очи и преглътна. Истина беше. Още веднъж щеше да умре за нищо.
И какво от това?
Нека да умре. Може би тогава ще намери някакъв покой.
Вбесен от собствената си глупост, Зарек разби купата на парчета с мисълта си. Извади MP3 плейъра си, избра „Hair of the Dog“ на „Назарет“ и надяна слушалките. Зачака Майк да махне защитата от прозорците на хеликоптера, за да го залее смъртоносната слънчева светлина.
Нали в крайна сметка Дионисий бе платил на скуайъра да направи точно това.
1
Ахерон Партенопей беше мъж с много тайни и голяма сила. Като първия Нощен ловец, който предвождаше расата, преди повече от девет хиляди години той се бе наел да изпълнява ролята на буфер между тях и Артемида, богинята на лова, която ги беше създала.
Работа, която рядко му доставяше удоволствие, и позиция, която открай време ненавиждаше. Досущ като някое своенравно дете, Артемида страшно обичаше да го дразни, за да види колко далеч може да стигне, преди той да я постави на мястото и.
Между тях съществуваха сложни отношения, които се крепяха на крехко равновесие на силите. Единствено Ахерон притежаваше способността да я удържа спокойна и рационална.
Поне през по-голямата част от времето.
А тя притежаваше единствения източник на храна, от която той се нуждаеше, за да остане човек, способен на състрадание.
Без нея той щеше да се превърне в бездушен убиец, по-лош дори от деймоните, които преследваха хората.
Без него тя не би имала нито сърце, нито съвест.
В нощта на Марди Гра Ахерон се бе спазарил с нея: две седмици, през които да бъде неин роб, срещу това, тя да освободи душата на Талон и да му позволи да напусне службата си на Нощен ловец, за да може да прекара безсмъртието си с жената, която обичаше. Талон беше освободен от задължението да преследва вампири и други демонски изчадия, които дебнеха в света, търсейки поредната си злочеста жертва.
И сега, затворен в храма на Артемида, Аш не можеше да използва по-голямата част от силите си и трябваше да разчита на прищевките й, за да научава как върви преследването на Зарек.
Прекрасно си даваше сметка за това, колко предаден се чувства Зарек, и това го разяждаше отвътре. По-добре от всеки друг той знаеше какво е да бъдеш изоставен — съвсем сам, заобиколен от врагове и разполагащ единствено с инстинктите си, за да оцелееш.
Аш не бе в състояние да понесе мисълта, че един от хората му се чувства по този начин.
— Искам да се обадиш на Танатос — заяви той, седнал на мраморния под в краката на Артемида. Богинята се беше излегнала върху трона си с цвят на слонова кост, който открай време напомняше на Ахерон за разточително мека отоманка — същински етюд на тема хедонистична наслада.
Артемида определено обичаше удобствата.
Тя се излегна по гръб с ленива усмивка и от движението прозрачният и бял пеплос, който разкриваше много повече, отколкото скриваше, се повдигна, така че цялата долна половина на тялото и се разголи пред очите на Ахерон.