— И защо?
— Защото точно сега имам нужда да бъда в теб. Искам да се почувствам свързан с теб.
Гърлото на Астрид се сви при тези думи. Как би могла да му откаже нещо толкова простичко.
Изправи се на колене и обкрачи бедрата му. Зарек взе лицето и в ръце и я притегли към себе си за изпепеляваща целувка.
Никога не си бе представяла, че един мъж би могъл да бъде такъв. Толкова корав и въпреки това — така нежен.
Тя го ухапа лекичко по устните и брадичката.
— Трябва да си починеш.
— Не искам да си почивам. И без това рядко спя.
Астрид знаеше, че е вярно. Единственият път, когато беше спал повече от два-три часа наведнъж, бе, когато тя го упои. Ако се съдеше по онова, което беше видяла от сънищата му и което М’Адок и беше казал, тя разбираше защо.
И тя с цялото си сърце искаше да го утеши.
Съблече блузата си през главата и Зарек преглътна при вида на кожата и голите и гърди. Бяха минали само няколко часа, откакто се бяха чукали.
Не, тя не го беше чукала.
И именно заради това се нуждаеше да я почувства сега. Отчаяно жадуваше ръцете й върху плътта си. Голото й тяло — до своето.
Защото те не се чукаха. Това, което споделяха, беше много повече. То беше първично и изначално, и сублимно.
Какво му беше сторила тя?
Ала всъщност той знаеше.
Направила бе невъзможното. Проникнала бе в мъртвото му сърце.
Единствена тя го бе накарала да жадува. До болка.
Направила го бе човешко същество.
В нейните прегръдки той беше открил човешката си природа. Дори липсващата си душа.
Тя означаваше нещо за него и той можеше поне да се преструва, че и той означава нещо за нея.
Посегна надолу, за да разкопчае панталона й, да пъхне ръка в розовите й памучни гащички и да зарови пръсти във влажната й топлина. Все още го учудваше, че тя му позволява да я докосва по този начин.
Вярно, като Нощен ловец жените го бяха приемали далеч по-добре, отколкото като обикновен смъртен, но това не го беше променило. Беше ги избягвал, защото знаеше, че единствената причина да го искат бе, че Ахерон беше поправил тялото му. Така че той ръмжеше на онези, които му се предлагаха, и беше имал само няколко от тях, когато му беше омръзнало да се обслужва сам.
Ала в крайна сметка те не бяха означавали нищо за него. Дори не помнеше лицата на всичките.
Астрид простена, когато той я докосна.
— Зарек — прошепна тя и дъхът и помилва бузата му. — Обожавам начина, по който ръцете ти докосват тялото ми.
— Въпреки че аз съм роб, а ти — богиня?
— Аз съм толкова малко богиня, колкото ти — роб.
Зарек понечи да й възрази, но спря. Не искаше нищо да развали този момент. Възможно бе това да са последните им мигове заедно.
Танатос като нищо можеше да нахлуе през вратата в следващата секунда, за да го убие, и ако щеше да умре, Зарек искаше един миг на щастие.
А тя го караше да се чувства щастлив. По начин, който не бе предполагал, че е възможно. Когато беше с Астрид, имаше чувството, че нещо у него иска да полети. Да се смее. Изпълваше го топлина.
— Знаеш ли — прошепна тя. — Мисля, че по-рано не бях права. Мисля, че си ме направил нимфоманка.
Зарек се усмихна и извади ръката си, колкото да си свали ципа и да събуе панталоните си. Смъкна ги надолу, до коленете си, но не искаше да се откъсва от нея, за да се освободи напълно от тях.
Вдигна я и я сложи върху себе си. И двамата простенаха едновременно. Беше толкова еротично да я гледа гола над себе си, докато самият той все още беше почти напълно облечен. Повдигна хълбоци от пода и потъна дълбоко в топлината й, докато прокарваше ръце около голите й гърди.
Астрид ахна, когато почувства твърдостта на Зарек вътре в себе си. Беше вдигнала ризата му нагоре, така че коравият му мускулест корем беше гол, но иначе той беше напълно облечен. Кожените му панталони се отъркваха в бедрата и при всяко негово движение. Ръцете му я оставиха. Няколко секунди по-късно Астрид усети как той увива мекото си кожено палто около нея.
— Не искам да ти е студено — обясни тихичко.
Тя му се усмихна, трогната от загрижеността му.
— Как би могло да ми е студено, когато ти си в мен?
И тогава той се надигна и обви ръце около нея. Устните му завладяха нейните с огнена страст, която я остави омаломощена и без дъх.
Астрид изкрещя, свършвайки в ръцете му.
Зарек изчака, докато беше сигурен, че е изтръгнал и последната тръпка на оргазма от тялото и, преди да се надигне, все така в нея, и облегна гърба и в пода.