Астрид сложи ръка върху тази на демона.
— Сими? Ти ли си?
— Да. C’est moi.22 Малкият демон с рогцата.
— Вие двете се познавате?
Астрид се намръщи, обръщайки се отново към него.
— Не знаеш ли коя е?
— Тя е демон. Защо ще знам?
— Защото е спътницата на Ахерон.
Напълно слисан, Зарек зяпна малкото създание, чиито причудливи очи наистина доста приличаха на тези на Ахерон. Бледи и искрящи, само че нейните бяха обрамчени с ален ореол.
— Аш има спътница?
Демонът изсумтя. След това се изправи и прошепна силно в ухото на Астрид.
— Нощните ловци са сладки, но много глупави.
Зарек я погледна подразнено, а Астрид преглътна смеха си.
— Какво правиш тук, Сими? — попита Астрид.
Демонът се огледа из тунела, нацупила устни като малко дете.
— Гладувам. Има ли нещо за ядене? Нещо не много тежко. Може би една-две крави?
— Не, Сими — отвърна Астрид. — Няма храна.
Демонът издаде груб звук и се отдръпна от Астрид.
— „Не, Сими. Няма храна“ — изимитира я тя. — Звучиш като акри. „Не яж това, Сими, ще причини екологична катастрофа.“ Какво е екологична катастрофа, ето какво искам да знам. Акри казва, че това съм аз, когато се разям, но не мисля, че е точно така, обаче той не иска да каже друго.
Без да им обръща внимание, демонът започна да ровичка из оръжията на Зарек. Взе една граната и се опита да я захапе.
Зарек я изтръгна от ръцете й.
— Това не е храна.
Демонът отвори уста, сякаш да каже нещо, но после я затвори.
— Защо си в такава мрачна дупка, Астрид? Падна ли?
— Крием се, Сими.
— Криете се? — Тя отново изсумтя. — От какво?
— От Танатос.
— Пфу… — Демонът извъртя очи и махна пренебрежително с ръка. — Защо се криете от този загубеняк? От него дори няма да излезе хубаво барбекю. Едва ще успее да залъже най-острия ми глад. Хммм. Как така тука няма никаква храна? — Тя погледна Астрид укоризнено.
Зарек пристъпи между тях.
Демонът му се изплези, след което продължи да претърсва запасите му.
— Защо си тук? — попита Зарек.
Демонът не му обърна внимание.
— Къде е Саша, Астрид? От него би излязло хубаво барбекю. Има нещо във вълчето месо. Страшно е вкусно, след като му махнеш козината. Печена на скара козина не е много апетитно, но става, ако няма нищо друго.
— За щастие, Саша го няма. Но какво правиш ти тук без Ахерон?
— Акри ми каза да дойда.
— Кой е акри? — попита Зарек.
Сими не му обърна внимание.
— Ахерон — обясни Астрид. — „Акри“ е атлантска дума за „господар и повелител“.
Зарек изсумтя презрително.
— Ами да! Нищо чудно, че е толкова надут, след като си има демон за домашен любимец, който да го следва и да го нарича „господар и повелител“.
Астрид го погледна разтревожено.
— Не е такъв, Зарек, и най-добре не го обиждай, когато Сими е наблизо. Тя приема подобни неща много лично и когато Ахерон го няма, за да я обуздава, е по-смъртоносна от атомна бомба.
Зарек погледна малкия демон с новопоявил се респект.
— Наистина ли?
Астрид кимна.
— Някога расата й властвала над цялата земя. Дори олимпийските богове изпитвали ужас от демоните Шаронте и единствено атлантите били в състояние да ги надвият и обуздаят.
Сими вдигна поглед и го дари с широка зъбата усмивка, разкриваща зловещо кучешките и зъби. Тя облиза устни, сякаш вкусваше особено апетитен залък.
— Как ми се иска да си направя барбекю от олимпийските богове. Те са много вкусни. Един ден ще изям и червенокосата богиня.
— Никак не харесва Артемида — обясни Астрид.
Е, това и Зарек беше схванал.
— Сими я мрази, но акри казва: „Не, Сими, не може да убиеш Артемида. Дръж се прилично, Сими, не изстрелвай огън по нея, не и опърляй косата, Сими“. Не, не, не. Само това чувам. — Тя изгледа Зарек многозначително. — Не харесвам тази дума. „Не.“ Даже звучи гадно. Сими обикновено си прави барбекю от всеки, който е достатъчно тъп, за да й я каже. Но не и акри. На него му е разрешено да ми казва „не“; просто не ми е приятно, когато го прави.
Зарек се намръщи, докато гледаше как Сими прехвърча от кутия на кутия като пеперуда. Възторжено възклицание се откъсна от устните и, когато се натъкна на запаса му от злато и скъпоценни камъни, с които Артемида му плащаше всеки месец.