— Я виж ти! — каза Сими, загребвайки цяла шепа диаманти. — И тук има лъскави камъчета като при акри. Той ми ги дава всичките. — Тя поднесе една изумрудена огърлица към шията си. — Казва, че изглеждам красива с тях, особено с онези червените, дето са в тон с очите ми. Ето, Астрид. — При тези думи тя донесе една огърлица и я закопча около врата на Астрид. — Знам, че не можеш да я видиш, но е прелестна, също като теб. Трябва да я носиш и тогава ти също ще имаш лъскави камъчета. — Тя вдигна очи към главата на Астрид. — Но все още никакви рогца. Трябва да ти уредим рогца един ден, така че и ти да можеш да бъдеш демон. Забавно е да си демон… освен когато хората се опитват да те екзор… Ох, забравих как беше думата, но ти се сещаш какво имам предвид.
У нея имаше нещо странно очарователно, но едновременно с това не изглеждаше съвсем наред… и то не само в едно отношение.
— Тя добре ли е? — попита Зарек Астрид. — Имам предвид, не искам да обиждам никого, но тя звучи, като да е по-луда и от мен.
Астрид се разсмя.
— Не бива да забравяш, че Ахерон, така да се каже, й угажда много, а и тя все още не е напълно пораснала.
— Напротив, съм — заяви Сими с тон, който напомни на Зарек за петгодишно дете. Говореше с особено напевно произношение, което не приличаше на никое, което той беше чувал някога. — Сими има нужди — продължи тя нехайно. — Страшно много нужди. Например пластмасовата карта на акри. Получавам цял куп неща от хората, когато им я дам. О, ужасно ми харесва новата пластмасова карта, която ми даде, с моето собствено име върху нея. Тя е синя и лъскава и на нея пише „Сими Партенопей“.
Тя вдигна очи и ги погледна възторжено, досущ като малко дете.
— Не звучи ли направо прекрасно? Просто трябва да го кажа отново. Сими Партенопей. Ужасно ми харесва. В единия ъгъл дори има снимката ми, а аз съм страшно привлекателен демон, макар да го казвам сама. Ама и акри казва същото. „Сими, ти си красива.“ Харесва ми, когато ми го казва.
— Тя винаги ли дърдори така? — прошепна Зарек в ухото на Астрид.
Астрид кимна.
— Вярвай ми, най-добре е да я оставим да си бърбори. Никак не й харесва, когато някой й каже да замълчи. Веднъж изяде един по-нисш бог, който го направи.
Сими наклони глава на една страна, сякаш в размътения и мозък се беше появила нова мисъл.
— И изведнъж особено харесвам мъжете. — Тя погледна към Зарек, който неволно потръпна. — Но не и този. Той е много тъмен. Аз ги харесвам синеоки, защото ми напомнят за картата ми. Хора като онзи модел на „Келвин Клайн“, Травис Фимел, дето беше на един голям билборд последния път, когато акри ме заведе в Ню Йорк. Той е направо разкошен и ми се иска да му направя други неща, които не включват барбекю. От него ми става едно горещо и ме полазват тръпки.
— Добре, Сими. Става ти горещо и те полазват тръпки. Мисля, че трябва да сменим темата — каза Астрид.
Зарек не беше сигурен дали би трябвало да е облекчен, или засегнат от коментарите й по негов адрес. Ала определено беше съгласен, че няма да е лошо да сменят темата.
Астрид се обърна натам, където мислеше, че се намира Сими, но тя вече се беше преместила.
Отново.
Като че ли не понасяше да стои на едно място.
— Сими, защо Ахерон те изпрати тук?
Сими извади от някаква кутия една кама в ножница и я разгледа с ловкост, която накара Зарек да повдигне вежди. Колкото и детинско да изглеждаше държанието и, в начина, по който действаше с оръжията му, нямаше нищо детско.
Тя опита баланса на камата като истински професионалист.
— За да те защитя от Танатос, така че сестрите ти да не се развилнеят и да унищожат света. Или нещо такова. Не ми е ясно защо всички толкова се страхувате от края на света. Няма да е толкова лошо, честно. Поне тогава майката на акри ще бъде свободна. И няма непрекъснато да е толкова сърдита на Сими.
Зарек я зяпна.
— Майката на Аш е още жива?
Сими захлупи устата си с ръка, изпускайки камата.
— О, акри така се ядосва винаги когато го кажа. Лоша Сими. Вече няма да говоря. Трябва ми храна.
Зарек потърка глава, а Сими отново се залови да отваря кутии. О, това беше страхотно. Имаше нимфа, която да защитава, някакъв психар, който искаше да ги убие, а сега и шантав демон, с който да си съперничи.
О, да, положението определено ставаше все по-прекрасно.
Той погледна към Астрид, която бе сбърчила чело, сякаш мислеше върху разкритията на Сими.