— И кои точно са сестрите ти, Астрид, че могат да унищожат света? — попита Зарек.
Астрид трепна и се размърда неловко.
Нещата бяха на път да се влошат още повече, разбра Зарек.
Потръпвайки отново, тя прошепна:
— Мойрите.
Зарек се вледени. О, да, животът му, който и преди това беше отвратителен, се носеше надолу с все по-главоломна скорост и дъното на помийната яма, в която затъваше, изобщо не се виждаше.
— Мойрите са ти сестри? — Той изрече всяка дума бавно и отчетливо, така че да няма никаква възможност нещо да бъде разбрано погрешно. Астрид кимна.
Зарек усети, че го залива гняв.
— Разбирам. Сестрите ти са мойрите, трите богини на съдбата, които отговарят за всичко. Жени, които не познават милост. Жени, от които дори боговете се страхуват.
Астрид прехапа устни.
— Те наистина не са чак толкова лоши. Могат да бъдат почти мили, ако ги хванеш в подходящо настроение.
— О, за бога! — Зарек зарови пръсти в косата си, мъчейки се да не избухне. Нищо чудно, че Аш беше изпратил Сими. Ако нещо се случеше с Астрид, никой не би могъл да каже какво ще последва. — Моля те, кажи ми, че е имало семейна разпра и че със сестрите ти не си говорите. Че не могат да търпят дори някой да спомене името ти.
— Не, не, ние сме в прекрасни отношения. Аз съм най-малката в семейството и те са ми по-скоро като майки.
Зарек буквално изскимтя при тези думи.
— Значи, искаш да ми кажеш, че в момента отговарям за домашния любимец на Ахерон и обичната сестричка на мойрите?
Очите на Сими се разшириха.
— Кажи на Зъбльото, че не съм никакъв домашен любимец. Ако не започне да ми говори с по-мил тон, адски ще съжалява.
Астрид не и обърна внимание.
— Не всичко е чак толкова мрачно.
— Нима? Е, моля те, кажи ми какво му е хубавото, Астрид.
— Вероятно те ще застанат на моя страна, когато отсъдя, че си невинен.
— Вероятно?
Тя кимна неубедително.
Зарек изръмжа. Съвсем типично — винаги когато нещо го прецакаше, то беше по впечатляващ начин.
Астрид отново се обърна към демона.
— Сими, защо не говориш със Зарек?
— Защото акри ми забрани. Обаче не каза, че не мога да говоря с теб.
— Всичко, което ти казва, ли правиш? — попита я Зарек.
Сими не му обърна внимание.
— Да — отвърна Астрид. — Ала добрата новина е, че Сими не може да лъже. Нали, Сими?
— Е, че защо ми е да го правя? Лъжите са толкова объркващи.
О, да, за разлика от нея самата. Зарек никога досега не беше срещал нещо по-объркващо от този демон.
— Защо Ахерон ти каза да не говориш със Зарек?
— Не знам. Онази червенокоса кучка богиня страшно се вбеси, когато той ми нареди да дойда да те защитя. Стана ето така…
И демонът смени очертанията си с тези на Ахерон.
— Защити Зарек и Астрид. Сега.
След това се преобрази в Артемида.
— Не! Не можеш да я пуснеш навън, тя ще разкаже на Зарек всичко.
Все така приела вида на Артемида, Сими сложи ръка на бузата си и прошепна силно на Астрид:
— И тук червенокосата богиня взе да говори надълго и нашироко за онова, дето се случило в селото на Зарек, и акри страшно и се ядоса. Не знам защо не иска да ми позволи да я убия и всичко да приключи, но най-сетне той каза.
Тя отново прие очертанията на Аш.
— Сими, недей да говориш със Зарек, но се погрижи Танатос да не убие никой от тях двамата.
Сими си възвърна собствената дребничка демонична фигурка.
— Така че аз рекох окей и ето ме тук, без изобщо да говоря със Зарек.
— Леле — каза Зарек, когато тя приключи соловото си представление. — Тя била и видеокамера. Страшно удобно.
Сими прикова убийствен поглед в него, но думите и бяха отправени към Астрид.
— Липсват ми дните, когато Сими можеше да си задига Нощни ловци и никой не забелязваше.
Астрид пристъпи напред, търсейки Сими, която улови ръката й и се обърна към нея с дружелюбно, мило изражение. Очевидно бе, че я харесва.
— Какво се е случило в селото му, за което Артемида не иска той да научи?
Сими сви рамене.
— Не знам. Нея бездруго все я гони параноя. Бои се, че акри ще си тръгне и няма да се върне, което аз все му повтарям да направи. Обаче той слуша ли ме? Не. — Следващите и думи бяха изречени с гласа на Аш: — Тя не е твой проблем, Сими. Ти не разбираш, Сими. — Тя издаде още един груб звук. — О, разбирам аз, и още как. Разбирам, че кучката богиня има нужда Сими да я попече на барбекюто, докато се научи да бъде мила с хората. Мисля, че ще стои много добре в огъня. Бих могла да я направя да изглежда като някоя стара вещица или нещо такова.