— Сими! — Астрид натърти името й и я улови за ръцете, сякаш за да я накара да говори по същество. — Моля те, кажи ми какво се е случило в селото на Зарек.
— О, това ли? Е, ами Танатос, не този, който ви преследва сега, ами онзи преди него, съвсем подивял и избил всички. Горките хорица нямали никакъв шанс. Акри така побесня, че искаше да изтръгне сърцето на кучката богиня, само дето аз казвам, че тя изобщо няма сърце.
Зарек имаше чувството, че някой го е цапардосал с всичка сила.
— Какво искаш да кажеш? Че не съм ги убил аз?
В главата на Астрид запрепускаха безброй мисли. Ако Зарек беше невинен за клането в селото му, защо тогава беше изпратен в изгнание.
— Зарек не ги е убил? — попита тя.
— Разбира се, че не. Никой Нощен ловец не би убил поверените му хора. Акри ще ги изяде, ако го направят. Зарек уби онези аполити… от което всички побесняха.
Зарек се намръщи. Не помнеше нищо за каквито и да било аполити. В селото му никога не се бе появявал някой от тях.
— Какви аполити?
Астрид повтори въпроса му.
Сими заговори бавно и отчетливо, сякаш те бяха онези, които не можеха да се придържат към разговора.
— Онези, които Танатос събра, за да използва като пушечно месо. Ама вие нищичко ли не знаете за деймоните и аполитите? Танатос може да ги призовава и да ги кара да вършат разни неща за него. Понякога може да го прави и с хората. Беше изпратен от Артемида да убие някакъв Нощен ловец в Шотландия, а след като го направи, се зае с останалите Нощни ловци, за да ги унищожи до един и аполитите да могат да живеят в мир и да се хранят от хората, без да се тревожат за вас.
Астрид потрепери при думите на Сими, спомнила си къде се намираше тя преди деветстотин години.
— Танатос е онзи, който е убил Майлс в Шотландия?
— Да — потвърди Сими.
— А после е тръгнал след Зарек?
Сими издаде възбуден звук.
— Е, той е Нощен ловец, нали така? Вие двамата да не страдате от някаква странна човешка болест, дето ви пречи да следите какво ви говоря?
Астрид потупа ръката на Сими с надеждата да я поуспокои мъничко.
— Извинявай, Сими. Просто ни разказваш неща, за които нямахме представа.
Сими наклони глава на една страна и погледна към Зарек.
— Е, тогава е окей, предполагам. И все пак… би трябвало да знаете нещо за Танатос. При положение че е в състояние да ви убие.
Астрид усети, че Зарек се кани да каже нещо и като му даде знак да не го прави, продължи да разпитва Сими.
— Сими, защо Зарек не си спомня, че първият Танатос се е опитал да го убие?
— Защото не трябва да си спомня. Акри беше принуден да убие Танатос пред него и направи така, че Зарек да не си спомня нищо за онази бъркотия.
Зарек изпусна бавно дъха си, докато думите на демона проникваха в съзнанието му. Аш беше направил така, че да не си спомня.
— Ахерон е разбъркал мозъка ми?
По лицето на Астрид се разля облекчение.
— Ти си невинен, Зарек.
Завладя го ярост.
— Значи, бях прокуден в тази забравена от бога дупка, защото Ахерон е убил Танатос? Що за гадост е това? — Той закрачи ядосано напред-назад. — Ще убия това копеле.
Сими начаса прие формата на „малък“ дракон. Дракон, който заемаше целия им тунел. С пламнали от гняв очи тя изсъска:
— Да не би току-що да обиди моя акри?
Готов за битка, Зарек отвори уста, за да й каже, че точно това е направил, и установи, че Астрид е застанала пред него като щит. Тя стоеше между тях двамата, скривайки го зад гърба си.
— Не, Сими. Зарек има право да е ядосан. Бил е изпратен в изгнание заради нещо, което не е направил.
Сими отново си върна човекоподобната форма.
— Не, не е. Беше изпратен в изгнание, защото уби аполитите.
Сими прие очертанията на Артемида.
— Виждаш ли, Ахерон? Нали ти казах, че е луд. Знаеше, че не трябва да ги убива.
След това стана Ахерон.
— А какво друго да стори? Те се нахвърлили отгоре му, мъчейки се да го убият. Било е самозащита.
— Било е убийство.
— Кълна се, Артемида, убиеш ли Зарек заради това, ще си тръгна и никога вече няма да се върна.
Сими отново се превърна в себе си.