Танатос бе дошъл в селото през деня и го беше унищожил. Не бе имало никакъв начин Зарек да ги спаси.
Докато той се взираше в очите и, Сими го преведе през забравеното петнощно пътуване пеша до селото на аполитите, където бе отишъл, за да открие виновниците за загиналите в Табърли.
Бил се бе с деймони Спати почти на всяка крачка и един от тях му беше казал за Дневния палач, който щял да обедини расата им и да унищожи Нощните ловци. Деймонът бе умрял, като се смееше, казвайки на Зарек, че с царството на Нощните ловци е свършено.
Дневния палач щеше да си възвърне света на човеците, а после те щяха да сразят Олимпийците.
Спатите ставаха все по-многобройни с всяка изминала нощ и постепенно Зарек бе започнал да си дава сметка срещу какво точно беше изправен светът. Всяко човешко поселище, покрай което минаваше, беше разрушено. Жителите му — мъртви. Избити. Душите им — погълнати от деймони, които искаха да живеят.
Никога досега не беше виждал подобно опустошение. Такава гибел.
Ако имаше свой скуайър, щеше да го изпрати да предупреди другите Ловци или да намери Ахерон и да го доведе, за да му помогне да се бие. Ала както стояха нещата, той беше сам и искаше да спре унищожението, преди да е пострадал още някой.
Зъзнещ и гладен, Зарек си беше проправил с бой път до селото на аполитите, които бранеха загадъчното създание, избило неговите хора.
Пристигнал бе едва час след залез-слънце. Типично за тях, аполитите си бяха направили дом под земята. Катакомбите бяха мрачни, вледеняващо студени и напълно лишени от каквито и да било души. По онова време аполитите често се разполагаха близо до мъртвите, за да могат да се възползват от безтелесните души, когато се нуждаеха от нещичко, което набързо да им даде сили. Освен това подобни места им осигуряваха защита. Тъй като редиците на Нощните ловци се състояха от тела без души, онези души, които се нуждаеха от тела, имаха гадната склонност да се опитват да ги обсебят. Така че за аполитите и деймоните нямаше по-добро скривалище от катакомбите и криптите.
Тъй като всички души бяха погълнати преди пристигането му, Зарек с лекота си проправи път през катакомбите.
Докато претърсваше коридорите и стаите на подземното свърталище, не намери и следа от аполитски или деймонски семейства, само признаци, че се бяха изнесли набързо.
В една от стаите откри жена с дете, което плачеше.
Тя вдигна очи към него и ахна.
— Няма да те нараня — увери я Зарек.
Тя запищя за помощ.
Зарек излезе заднешком от дома и й затвори вратата. Мислите му бяха съсредоточени само върху едного. Танатос.
Създанието, което според деймона Спати било изпратено от Артемида, за да избие всички Нощни ловци. Собствената им създателка ги беше предала и бе сътворила неуязвимо чудовище.
Освен ако той не го спреше преди това. Тогава беше възненавидял Артемида. Не само защото беше създала Танатос, но задето беше пуснала нещо подобно на свобода, без да предупреди никого.
Докато вървеше през катакомбите, деймони и аполити се нахвърляха отгоре му. Той се биеше с тях, убивайки всеки, който го нападнеше с меч в ръка, без да го е грижа дали е деймон, или аполит. Това вече нямаше значение.
Единственото, което имаше значение, беше отмъщението му.
Беше открил Танатос в един от по-дългите коридори — заедно с дузина от хората си, в помещение, където аполитите съхраняваха платове.
Зарек беше преброил пет аполити и осем деймони.
Ала онова, което го беше накарало да се поколебае, беше жената аполит, която стоеше до Танатос. Беше облечена като Спати и готова за бой.
Танатос му беше отправил зла усмивка.
— Виждате ли — казал бе той на аполитите и деймоните в стаята. — Той е един, а ние сме много. Нощните ловци не са толкова страшни. Не могат да обединят сили, без това да ги отслаби. Ние можем да ги убием така лесно, както те нас. Пронижете знака му и той ще умре точно като вас.
Те се бяха нахвърлили върху него.
Зарек бе опитал да се справи с тях, ала те се биеха с повече сила, отколкото бе срещал преди. Сякаш черпеха енергия от Танатос.
Бяха го надвили и го бяха хвърлили на земята, след което бяха разкъсали дрехите му, мъчейки се да открият знака му.
Той вече беше ранен в предишните битки. Отслабен от глад.
Ала това не му беше попречило да се съпротивлява с всички сили.