Вцепенен от това, което беше открил, Зарек погледна към Астрид, която търпеливо ги чакаше да свършат.
— Какъв всъщност е Ахерон? — попита я Зарек.
— Не знам — отвърна тя.
Зарек отстъпи настрани, а в главата му запрепускаха безброй мисли, докато се мъчеше да си спомни Ню Орлиънс.
— Направил е нещо с ума ми и в Ню Орлиънс, нали?
Сими взе да си подсвирква и се заоглежда из стаята.
— Сими, така ли е? — попита Астрид.
— Акри прави само това, което се налага. В Ню Орлиънс имаше разни лоши неща. Неща, за които Нощните ловци и олимпийските богове нямаше нужда да научават.
Зарек стисна зъби.
— Като например?
Астрид повтори въпроса му.
— Казах, че никой от вас няма нужда да научава.
На Зарек му се прииска да удуши демона, но след като току-що беше видял на какво е способен Аш, предпочете да се въздържи.
— Защо Ахерон се крие?
Сими изсъска насреща му и в гнева си забрави заповедта на Аш.
— Акри не се крие от никого. Не е нужно да го прави. Ако някой посмее да нарани акри, аз ще го изям.
Зарек не и обърна внимание.
— Човешко същество ли е изобщо? — попита той Астрид.
Тя изпусна дъха си.
— Наистина не знам. Всеки път, щом спомена името му пред сестрите ми, те започват да увъртат или направо млъкват. Той като че ли е единственият, който ги плаши. Винаги съм се чудила защо, но никой на Олимп не говори много за него. Наистина е ужасно странно.
Астрид се обърна към демона със замислено изражение.
— Сими, разкажи ми за Ахерон.
— Той е велик и прекрасен, и се държи с мен като с богиня. Богиня Сими. Това съм аз.
Астрид потръпна лекичко при тези думи.
— Имам предвид, разкажи ми за раждането му.
— О, това ли. Ахерон е роден през 9548 г. пр.Хр. на гръцкия остров Дидимос.
— Кои са били родителите му?
— Крал Икарион и кралица Аара от Дидимос и Лигос.
Зарек видя, че отговорът учуди Астрид, но не и него. Открай време подозираше, че Аш има благородническо потекло. У него имаше нещо царствено. Нещо, което сякаш казваше: „Аз съм господарят, а ти — робът. Поклони се и ми целуни задника“. И именно заради това Зарек никога не го беше харесвал особено.
— Аш не е полубог? — попита Астрид.
Сими избухна в гръмогласен смях.
— Акри — полубог? Я стига!
Зарек се намръщи, дал си сметка какво беше разкрила Сими току-що.
— Я чакай, аз мислех, че той е атлант?
Астрид поклати глава.
— Според изключително редките слухове, които съм чувала, е роден в Гърция, но е отгледан в Атлантида. Говори се, че е един от синовете на Зевс. Но както ти казах, повечето хора предпочитат да не приказват много за него.
Сими отново се разсмя.
— Да ви прилича на дъртия гръмотевичен задник? Не. Син на Зевс? Колко обиди може да понесе моят акри?
Зарек помисли за миг над това, а после му хрумна нещо друго.
— Може ли Сими да се свърже с него сега?
— Да.
— Тогава му кажи да си донесе задника тук и да те защити.
Очите на Сими припламнаха и тя плесна с крила.
— Сими — побърза да се намеси Астрид. — Той нямаше предвид нищо лошо. Може ли Аш да дойде тук?
Сими се поуспокои мъничко.
— Не. Обеща на онази зла телица, че ще остане на Олимп в продължение на две седмици. Не може да наруши клетвата си.
— Как тогава да убия Танатос? Предполагам, че няма да сгреша, ако предположа, че Аш единствен от нас може да го погледне и да го направи на пух и прах.
— Сими може да го убие.
— Не, не мога. Акри каза така.
— Как тогава да го спрем? — попита Астрид.
Сими сви рамене.
— Ако акри ми позволи, мога да го направя на барбекю, но тъй като ти нямаш огнен дъх, ще ти бъде трудничко.
— Имам огнехвъргачка.
Астрид рязко обърна глава към Зарек.
— Какво имаш? — попита тя невярващо.
Сега беше ред на Зарек да свие рамене.
— Добре е да си подготвен.
— Е — каза Сими. — Те не са лоши, ако искаш да си опечеш маршмелоус, но Танатос само ще подразнят. Обикновен огън не може да го нарани. Виж, с моя огън излиза и това страшно готино пихтиесто нещо, което полепва по жертвите ми, така че да не могат да се отърват от него. Искате ли да видите?