— Не! — отвърнаха Зарек и Астрид в един глас.
Сими настръхна.
— Не? Хич не харесвам тази дума.
— Ние те обичаме, Сими — побърза да каже Астрид. — Просто се боим от твоето пихтиесто вещество.
Зарек понечи да възрази за това с обичането и Астрид го смушка в корема.
— О — каза Сими. — Разбирам. Е, добре, спасихте си живота.
След като се увери, че наоколо наистина няма никаква храна, тя седна по турски на пода и си затананика, навивайки кичур коса около кутрето си.
— Е, имате ли QVC?
— Боя се, че не, миличка — отвърна Астрид.
— Соуп Нет?23
Зарек поклати глава.
— Имате ли изобщо някаква телевизия? — Сими звучеше като нацупено малко дете.
— Съжалявам.
— Шегуваш ли се? — Сими облегна брадичка на ръката си и вдигна очи към него. — Ама че скучни хора. Един демон се нуждае от кабелна телевизия. Акри ми изигра номер. Не ми каза, че ще трябва да карам без кабелна. Нямате ли поне някое от онези мънички телевизорчета, дето работят на батерии?
Да, и като стана дума за това, Зарек дръпна Астрид настрани от Сими.
— Няма да се получи — прошепна тя.
— Кое?
— Да ме дръпнеш настрани, така че тя да не чуе. Сими чува всичко.
Зарек се сепна.
— Е, значи, добре ще се наслуша.
Той просто си стоеше там, без да откъсва очи от нея. Опитвайки се да запомни всяка линия на лицето и, всяка извивка на тялото и.
Не знаеше какво да стори, за да я защити. Джес не можеше да дойде да я вземе посред бял ден, а нямаше доверие и на скуайърите да я отведат на безопасно място.
Още повече че да им разкрие тайното си скривалище, при положение че самите те се опитваха да го убият, не изглеждаше най-блестящият ход.
Нямаше доверие на никого и единственият начин да я защити, за който се сещаше, беше да повика Танатос и да сложи край на всичко това.
Тази нощ той щеше да открие Танатос и един от двама им щеше да умре.
Беше нещо, което не искаше да казва на Астрид. Тя нямаше да го пусне, ако знаеше.
— Виж, трябва да намерим храна. Тази нощ вие със Сими ще останете на безопасно място тук, а аз ще ида да потърся нещичко.
— Защо не изпратиш Сими? Нея нищо не може да я нарани.
Зарек плъзна поглед към Сими, която си играеше с босите пръсти на краката си.
— Да, но не смятам, че трябва да бъде пускана на свобода сама, не мислиш ли?
Астрид се поколеба.
— Може и да си прав.
Зарек се отпусна на пода и я придърпа надолу със себе си. Погледна си часовника и видя, че до залез-слънце остават по-малко от два часа.
По-малко от два часа, в които да бъде с жената, която означаваше толкова много за него.
Легна на пода и затвори очи, когато тя положи глава върху гърдите му и започна да описва кръгове върху тях.
— Кажи ми нещо хубаво, принцесо. Кажи ми какво ще правиш, когато всичко това свърши.
Астрид спря движенията на ръката си и се замисли. Онова, което искаше, бе да остане със Зарек. Ала как?
Щеше да се наложи Артемида да го освободи, а тя познаваше братовчедка си достатъчно добре, за да е наясно, че Артемида не дели играчките си.
— Ще ми липсваш, принце от приказките.
Усети как той се напрегна при тези думи.
— Наистина ли?
— Да. Ами ти?
— Аз ще оцелея. Винаги го правя.
Да, така беше. И то по начин, който я изумяваше.
Тя проследи очертанията на челюстта му.
— Трябва да си починеш.
— Не искам да си почивам. Просто искам да те усещам още известно време.
Тя се усмихна.
— Ще се целувате ли? — попита Сими. — Може би ще е най-добре да се кача горе или нещо такова.
Астрид се засмя.
— Всичко е наред, Сими. Няма да се целуваме пред теб.
— Тя спи ли изобщо? — попита Зарек.
— Не знам. Сими, ти спиш ли?
— Да. Имам си и прекрасно легло. С гравирани дракони и огромен балдахин с цвят на слонова кост отгоре. Акри поръча да го изработят специално за мен преди много време и на таблата в горната част има една танцьорка, която се навива. Когато бях още бебе демон, акри я навиваше, след като ме завиеше в леглото, и аз я гледах как се върти, докато заспя. Понякога ми пееше и люлчени песни. Акри е добър татко. Добре се грижи за своята Сими.
— Ами ти, принцесо? — попита Зарек. — Майка ти завиваше ли те в леглото като дете?