Артемида почувства как взривната вълна премина през храма и като земетресение. Нещо нададе яростен, гибелен рев.
Прислужниците и вдигнаха глави с пребелели лица.
Артемида се изправи в трона си. Ако не знаеше, че не може да бъде, би си помислила…
Вратата на личните й покои стана на парчета, които полетяха в стаята, сякаш понесени от мощно торнадо.
Жените изпищяха и се втурнаха към вратата, която извеждаше навън, за да се скрият от неочакваната вихрушка. Артемида също искаше да побегне, ала страхът я прикова на мястото и.
Твърде рядко виждаше тази страна на Ахерон.
Прекалено много се боеше от него, за да го тласне дотам.
Той излезе от спалнята и. Дългата му черна коса се развяваше около лицето; очите му бяха станали кървавочервени и в тях бушуваха пламъци, докато свръхестествените му сили се надигаха в него. Кучешките му зъби се бяха издължили.
Той бе именно това, от което Артемида се боеше най-много в цялата Вселена. В това си състояние можеше да я убие само с мисъл.
Обзе я паника. Ако не успееше да го успокои, останалите богове щяха да усетят присъствието му и тогава тежко и горко на всички.
А най-вече — на нея.
Използва силите си, за да прикрие неговите, надявайки се, че ще успее да ги замаскира като свои. С малко повече късмет, другите богове щяха да си помислят, че тя се е развилняла.
— Ахерон?
Той изруга на атлантски и я задържа с невидима стена. Артемида усети неговата агония. Раздираше го мъчителна болка, ала тя не знаеше защо.
Всичко в храма и се носеше във вихъра на неговите сили и яростта му. Единствените неща, които все още стояха на земята, бяха те двамата.
— Артемида? Имам проблем.
Богинята потръпна при звука на Астрид в главата си.
— Не сега, Астрид. В момента съм заета.
— Нека да отгатна. Ахерон е разгневен?
— Това е много повече от гняв, Астрид. — Гласът му беше нисък, дълбок и опасен. Кървавият поглед на Ахерон прониза Артемида. — Как така Сими е била ранена?
Страхът на богинята се утрои.
— Демонът е ранен?
— Сими умира — изрекоха Астрид и Ахерон в един глас.
Артемида закри устата си с ръка. Почувства как и прилошава. Как я обземат ужас и невъобразим страх.
Ако нещо се случеше с демона му…
Той щеше да я убие.
С помощта на силите си Ахерон я придърпа грубо към себе си.
— Откъде Танатос се е сдобил с една от моите ками, Артемида?
Тръпка на вина премина през тялото и при този въпрос. Когато преди седем хиляди години беше създала първия Танатос, тя му беше дала оръжия, с които да може да убива Нощни ловци. По онова време и се беше сторило божествена справедливост той да използва една от атлантските ками на Ахерон, за да ги убива.
В мига, в който разбра, че една от камите му липсва, Ахерон беше събрал всичките си оръжия и ги бе унищожил.
А сега Артемида знаеше защо.
Направил го бе, за да защити своя демон.
— Не знаех, че камата ти ще го нарани.
— Проклета да си, Артемида. Ти ми отне всичко. Всичко!
Артемида почувства болката му, скръбта му. Мразеше го за това. Ако тя умреше утре, него изобщо нямаше да го е грижа.
Ала за демона — той ридаеше.
Защо не можеше и нея да обича и брани така?
— Аз ще ида да го доведа, Ахерон.
Ахерон не й позволи да помръдне.
— Да не си направила каквото и да било, Артемида. Познавам те. Няма да й помагаш, нито да се опитваш да я лекуваш по какъвто и да било начин. Просто я вдигни и я донеси тук при мен. Закълни ми се в реката Стикс.
— Заклевам се.
Той я освободи.
Артемида се пренесе само за миг от храма си в подземното скривалище на Астрид, Сими и Зарек. Демонът лежеше на пода, а Зарек и Астрид бяха коленичили до нея.
— Искам при Акри! — Сими пищеше и хлипаше истерично.
— Шшш — мъчеше се да я успокои Зарек. Той беше стегнал раната и с турникет — и турникетът, и ръката му бяха облени с кръв. — Трябва да се успокоиш, Сими. Така още повече влошаваш нещата.
— Искам при татко! Заведи ме вкъщи, Астрид. Трябва да си вървя вкъщи.
— Не мога, Сими. Тази сила ми е отнета, докато не произнеса присъдата си пред майка ми.
— Искам при акри — проплака тя отново. — Не искам да умра без него. Страх ме е. Моля ви, моля ви, отведете ме вкъщи. Искам при татко.
Зарек вдигна очи, усетил как над тях пада сянка, и видя лице, което не беше виждал от деня, в който бе станал Нощен ловец.