Висока, слаба и изключително привлекателна, тя носеше черен пуловер и дънки. Почти всеки друг мъж вероятно досега да се е опитал да я свали, а и една нощ преди около четири години му беше намекнала, че ако някога поиска нещо повече от нея, тя на драго сърце ще му го даде, само че Зарек беше отказал. Не обичаше да допуска никого прекалено близо до себе си, а жените имаха гадната склонност да гледат на секса като на нещо, криещо по-дълбок смисъл.
За разлика от него.
Сексът си беше секс. Първичен и животински. Нещо, от което тялото се нуждае така, както се нуждае от храна. Само дето с една пържола нямаше нужда да излизаш на срещи, преди да я изядеш.
Защо тогава жените се нуждаеха от доказателство за обич, преди да си разтворят краката? Той просто не разбираше.
И никога нямаше да се забърка с Шарън. Сексът с нея беше усложнение, от което не се нуждаеше.
— Зарек, ти ли си?
Той смъкна шала си надолу и извика:
— Да, аз съм.
— Ще влезеш ли?
— Ей сега се връщам. Трябва да купя някои неща.
Шарън кимна, след което се прибра, затваряйки вратата, а Зарек се отправи към магазина по-надолу на улицата. В „Смесения магазин на Франк“ се предлагаше всичко, а най-хубавото бе, че имаше и голямо разнообразие от електроника и генератори. За съжаление, той нямаше да е в състояние да използва магазина още дълго. Беше му редовен клиент от около петнайсет години и макар да беше малко тъпичък, Франк беше започнал да забелязва, че през цялото това време Зарек изобщо не беше остарял.
Рано или късно, Шарън също щеше да забележи и тогава щеше да му се наложи да се откаже от единствената си връзка в света на смъртните.
Това беше най-големият недостатък на безсмъртието. Не се осмеляваше да остане в близост до когото и да било твърде дълго, за да не открият кой и какво е той. А за разлика от всички останали Нощни ловци, всеки път щом поискаше скуайър, който да му служи и да защитава самоличността му, Съветът му отказваше.
Изглежда, репутацията му беше такава, че никой не искаше да приеме задължението да му помага.
Много добре. Той и бездруго никога не бе имал нужда от когото и да било.
Когато влезе в магазина, свали защитните очила и ръкавиците и разкопча палтото си. Чу как в дъното Франк говори с един от служителите си.
— Слушай сега, хлапе. Той си пада особняк, но гледай да се държиш добре с него, чуваш ли ме? Харчи цял куп пари в този магазин и хич не ме е грижа колко страшен изглежда. Искам да бъдеш любезен.
Двамата мъже излязоха от задната част на магазина и Франк се закова на място, вперил поглед в Зарек.
Поглед, на който Зарек отвърна. Франк беше свикнал да го вижда с козя брадичка или истинска брада, обицата с меча и кръстосаните кости и сребърните нокти, които носеше на лявата си ръка. Три неща, от които Ахерон му беше наредил да се отърве в Ню Орлиънс.
Зарек ненавиждаше как изглежда без брада, но поне не му се налагаше да се гледа в огледалото. Нощните ловци имаха отражение само когато поискат.
А Зарек никога не искаше.
Възрастният магазинер се усмихна (по-скоро по навик, отколкото в израз на приятелски чувства) и се приближи. Въпреки че жителите на Феърбанкс бяха изключително дружелюбни, повечето от тях предпочитаха да заобикалят Зарек отдалече.
Той имаше такъв ефект върху хората.
— Какво ще бъде днес? — попита Франк.
Зарек погледна към тийнейджъра, който го наблюдаваше с любопитство.
— Трябва ми нов генератор.
Франк си пое дъх между зъбите и Зарек зачака това, което предстоеше.
— Може и да изскочи малък проблем.
Франк винаги казваше така. Независимо какво търсеше Зарек, да му го намери, щеше да бъде проблем, така че Зарек трябваше да плати повече.
Франк почеса сивите бакенбарди на обраслото си с брада лице.
— Останал ми е само един и утре той трябва да бъде доставен на семейство Уолъби.
Да бе, да.
Тази вечер Зарек беше твърде уморен, за да се пазари — готов беше да плати каквото му поискат, само и само отново да има ток в къщата си.
— Ако се съгласиш да ми го продадеш, ще ти платя шест хилядарки повече.
Франк се намръщи и продължи да се почесва по брадата.
— Да де, ама има и друг проблем. Семейство Уолъби страшно го искат.
— Десет хиляди, Франк, и още две хилядарки, ако можеш да го доставиш в дома на Шарън до час.