— Вината е на сестрите ти. Ати ми каза да не идвам. Дойдох веднага щом тя ме пусна.
Изкривил устни, Саша впи очи в Зарек, който отвърна на свирепия му поглед.
— Извинявай, Скуби. Не ми остана нито една кучешка бисквитка.
Саша оголи зъби.
— Наистина те мразя.
Зарек го гледаше с не по-малко неприязън.
— Чувствата са взаимни.
Без да им обръща внимание, Темида продължи да говори на Астрид.
— Имаш ли присъда, дъще?
— Невинен е. — Тя посочи към Танатос, който все още ги проклинаше. — Ето го доказателството за милосърдието и човечността му.
Пронизителен писък процепи въздуха, последван от пълна тишина.
— Какво, по дяволите, беше това? — попита Зарек.
— Артемида — отвърнаха в един глас Астрид, майка й и Саша.
Темида въздъхна.
— Не бих искала да съм на мястото на Ахерон тази нощ.
— Защо? — попита Зарек.
Отговори му Саша:
— Никога не ядосвай една богиня. Никой не би могъл да каже какво ще му стори, задето те отърва.
На Зарек му стана зле, когато си спомни някои от нещата, които Ахерон му беше казал в миналото и които намекваха, че Артемида си изкарва гнева върху него.
— Не го наказва действително, нали?
Израженията на другите трима бяха предостатъчен отговор.
Зарек потрепери, когато си спомни колко пъти Аш го беше молил да не влошава нещата за него. Колко пъти той му беше отвръщал да се продъни в ада.
Саша отиде при Танатос.
— Какво ще стане с него? — попита Зарек.
Темида сви рамене.
— Зависи от Артемида. Той й принадлежи.
Зарек въздъхна.
— Може би щеше да е по-добре да го бях убил.
Астрид избърса кръвта по лицето му с ръкава си.
— Не — каза майка и. — Това, което стори за Сими и за дъщеря ми, заедно с милостта, която си проявил към Танатос, са причината да приема присъдата на дъщеря ми, въпреки че тя наруши клетвата си за безпристрастност.
Астрид му се усмихна, ала Зарек изобщо не беше доволен от това, как се бяха развили нещата.
— Хайде, Астрид — каза майка и. — Да си вървим у дома.
Думите се забиха като нож в сърцето на Зарек, който не бе в състояние да откъсне очи от Астрид.
Да я пусне да си отиде…
Трябваше да го направи.
И въпреки това всяка молекула на тялото му крещеше да я задържи. Да се пресегне и да улови ръката и в своята.
— Имаш ли да кажеш нещо, Нощни ловецо? — попита майка и.
Имаше, ала думите не идваха.
През целия си живот беше силен. Щеше да бъде силен и тази нощ. Никога нямаше да я прикове към себе си. Не би било правилно.
Понякога звездите падат на земята.
Думите на Ахерон прозвучаха в ума му. Вярно беше. Падаха и ставаха също така обикновени, както и останалата пръст на планетата.
Неговата звезда беше единствена по рода си.
И той никога нямаше да позволи да бъде като всички останали. Да стане обикновена или омърсена.
Не. Мястото и беше на небето. Заедно с нейното семейство.
Със смрадливия и вълк.
Но не и с него.
— Нека животът ти бъде хубав, принцесо.
Устните на Астрид потръпнаха. Очите и бяха пълни с неизплакани сълзи.
— И на теб, принце от приказките.
Майка и я улови за ръката, Саша взе Танатос и те изчезнаха само след миг.
Всичко беше точно както преди нейната поява.
И все пак — нищо не беше същото.
Зарек стоеше насред двора си сам. Нямаше вятър. Нищо не помръдваше.
Умиротворено. Спокойно.
Всичко, освен сърцето му, което се късаше.
Астрид си беше отишла.
Беше за нейно добро.
Защо тогава сърцето му беше разбито?
Отпусна глава и тогава забеляза кръвта, която капеше от ръката му.
Най-добре да се погрижи за раната възможно най-бързо, преди мечки или вълци да надушат миризмата му. Въздъхна и влезе в празната си колиба. Затвори вратата и я залости, след което отиде до шкафа и го отвори.
Тук наистина беше невъзможно да се погрижи за раната си. Тъй като така и не му бяха доставили генератора, водата беше замръзнала и нямаше никаква топлина, с която да стопи каквото и да било.
Дори кислородната вода беше станала на камък.
Ругаейки, Зарек прибра кислородната вода обратно в шкафа и вместо нея взе бутилка водка. Алкохолът вътре се беше сгъстил, но все още беше течен.
Някъде отвън долетя тихо звънене. Зарек излезе на двора и прибра раницата, която Астрид беше оставила. Норката и малките и все още бяха вътре и все още — в кисело настроение.