В продължение на няколко минути Каликс мислеше над думите му в мълчание.
— Ти си мъдър мъж.
От устните на Аш се откъсна някакво подобие на смях.
— Ни най-малко. Е, реши ли?
Каликс впи пламнал поглед в него, преди да изрече отговора, който Аш вече знаеше.
— Нямам избор. Нима бих могъл да позная рая без Дирцея? Искам да отида в Синсинати.
— Предположих, че ще мислиш така.
И като отстъпи назад, Аш изпълни желанието на Каликс.
Останал сам в килията на Танатос, той огледа усойните влажни стени и потисна собствените си демони. Артемида нямаше право да го обрича на това.
Един ден и тя щеше да си получи заслуженото.
Ала първо трябваше да се погрижи за Дионисий. Следващия път, когато на бога на виното му хрумнеше да насъска един от питомците на Артемида срещу неговите мъже, щеше сериозно да си помисли, преди да го стори.
Трябваше да свърши и още няколко неща. Като например да изтрие от спомените на Джес, Сайра и скуайърите информацията за знака с лъка и стрелата.
Несъмнено би трябвало да го изличи и от ума на Зарек, но вече му беше навредил достатъчно.
Зарек нямаше да каже никому, пък и имаше далеч по-важни неща, с които да се занимава.
Освен това, ако всичко се наредеше така, както Аш знаеше, че ще стане, Зарек щеше да научи и за него, и за Нощните ловци далеч по-интересни неща от тайната на знака им.
Артемида седеше сама на трона и си играеше с възглавниците. Ахерон го нямаше от доста време и тя започваше да се тревожи.
Той не можеше да се махне от Олимп, но можеше да стори други неща…
Неща, които да й докарат сериозни неприятности, ако Зевс някога научеше за тях.
Май беше сглупила, като му беше отпуснала цял следобед свобода в планината и.
Тъкмо когато се канеше да тръгне да го търси, вратата на храма се отвори и тя се усмихна, видяла Ахерон да прекрачва прага.
Нейният Ахерон беше великолепен.
Дългата му руса коса падаше около раменете му, а черните кожени панталони обгръщаха тяло, което бе създадено да съблазнява. Да дарява наслада на другите.
Вратата се затвори зад гърба му.
С пламнало тяло, тя се надигна, обзета от сладостно очакване, познала хищния поглед в очите му.
Суровия, неподправен глад в тях.
Желание се разля във вените и, гъсто и плътно, и тя усети влагата, събрала се изведнъж между краката и.
Това беше онзи Ахерон, когото обичаше най-много.
Хищникът. Онзи, който вземаше това, което иска, без да търпи възражения.
Дрехите се стопиха върху тялото му, докато се приближаваше към нея.
Също като нейните.
Артемида потръпна пред размерите на могъществото му. Могъщество, пред което нейното бледнееше.
Твърде дълго не се беше хранил. И двамата го знаеха. Рано или късно, винаги идваше един момент, когато състраданието му умираше и той ставаше аморален и безчувствен.
И ето че го беше достигнал.
Артемида простена, когато той я сграбчи и я притегли към коравото си мускулесто тяло. Ерекцията му изгаряше бедрата й.
— Какво искаш, Ахерон? — попита тя, ала задъханият й глас издаваше колко престорено беше нехайството й.
Горещият му поглед се плъзна по голото й тяло, разпалвайки в него още по-голям пожар.
— Знаеш какво искам — дрезгаво отвърна той на атлантски. — В края на краищата аз съм на върха на хранителната верига, а ти… ти си храната.
И с пламнали в червено очи, той разтвори краката й.
Артемида простена и свърши в мига, в който той проникна умело в нея. Със замаяна глава, тя го притискаше до себе си, прокарвайки ръце по гладкия му, мускулест гръб, докато той потъваше в нея, отново и отново, с мощен ритъм, от който и се завиваше свят.
Да, ето какво искаше. Това бе онзи Ахерон, в когото се беше влюбила. Мъжът, заради когото би се разбунтувала и срещу боговете, само и само да го задържи.
Мъжът, заради когото беше нарушила всички правила, само и само да го привърже завинаги съм себе си.
Той я любеше необуздано и гладът му подклаждаше и усилваше нейния.
Артемида наклони глава на една страна, в очакване на онова, което знаеше, че предстои.
Очите на Ахерон се завихриха като червен огън миг преди той да се наведе и да впие зъби в шията й, за да се нахрани от нея.
Артемида изкрещя, когато и двамата свършиха едновременно. Силата му нахлуваше в тялото й на вълни, заслепявайки я за всичко друго, освен за могъщото усещане от Ахерон вътре в нея.