Можеше да се преструва колкото си иска, че тя властва над него, ала всъщност знаеше каква е истината.
Той властваше над нея.
И тя го ненавиждаше за това.
Епилог
Бора Бора
Зарек лежеше на плажа и оставяше слънцето и жаркия вятър да обгарят кожата му. О, колко бе прекрасно!
Бяха тук от близо месец и той все още не можеше да се насити на това, да се излежава на плажа.
Да бъде с Астрид, денем и нощем.
Почувства как нещо студено тупна върху гърдите му.
Отвори очи и видя Астрид над себе си. Тя му се усмихваше, стиснала малка купа в едната си ръка и чаша — в другата.
— Внимателно, принцесо. Нали знаеш как мразя да ме докосват студени неща.
Тя коленичи до него и остави купата настрани, преди да избърше капката вода от гърдите му, допирът и — по-изгарящ и от слънцето.
Погледът и се плъзна по тялото му, надолу към банските, които сега бяха доста издути.
Тя се усмихна закачливо при вида им.
— Знаеш ли, веднъж гледах един филм…
Пламъчето в очите и го изпълни с подозрение.
— И?
Тя извади ледено кубче от чашата и го сложи в устата си.
Зарек гледаше като омагьосан как го ближе.
След това го извади и го сложи върху кожата му.
— Астрид.
— Шшш. — Тя започна да описва кръгчета около едното му зърно, докато то се втвърди и щръкна. — Нали знаеш кое му е най-хубавото да ти е студено?
— Кое?
— Да се разтопиш.
Зарек простена, когато тя се наведе над него и езикът и започна да си играе със зърното му.
А после се отдръпна и той изскимтя недоволно.
Без да обръща внимание на неговите протести, Астрид избегна ръцете му.
— Преди да съм забравила… — каза тя, избутвайки шеговито ръцете му настрани, — а ако продължаваш да го правиш, наистина ще забравя, че имам нещо за теб.
Зарек се привдигна на лакти.
— Моля те, не ми казвай, че Скуби ще ни идва на гости.
Астрид извъртя очи.
— Не. Засега Саша си е в Убежището в Ню Орлиънс. Откакто сме тук, той отказва да дойде и да „види голия ти задник“, да не би да ослепее.
На Зарек това изобщо не му се стори смешно.
— Е, какво е тогава?
Тя му подаде купата.
Зарек надникна вътре. Съдържанието и му напомняше мъничко на лимоново желе.
— Какво е това?
— Амброзия. Една хапка и мога да те отведа със себе си у дома на Олимп. В противен случай, след няколко дни трябва да те оставя тук и да се прибера сама.
— Защо?
Тя изглади бръчката, легнала върху челото му, с върха на пръстите си.
— Знаеш, че не мога да живея на земята. Мога да остана само за кратко. Ако искаш, ти можеш да останеш тук, а аз ще се върна, когато е възможно, но…
Зарек прекъсна думите и с целувка.
След това се отдръпна.
— Какво ще кажат останалите, когато се появиш с един роб до себе си?
— Ти не си роб, Зарек, и не ме е грижа какво ще кажат. Ами теб?
Той изсумтя презрително.
— Ни най-малко.
Астрид поднесе купичката към устните му.
Зарек я целуна лекичко, а после изяде амброзията и изпи нектара и. Очакваше да боли или да пари, ала вкусът беше като на захарния памук, който тя му беше дала веднъж, и начаса се стопи в устата му.
— Това ли беше? — попита той подозрително.
Астрид кимна.
— Това е. Какво? Ти да не очакваше фойерверки или нещо такова?
— Не, тях ги очаквам само когато правим любов.
— О! — ахна тя и потърка нос в неговия. — Обожавам, когато ми говориш мило.
Зарек целуна ръката й, а после се разсмя, мислейки си за всичко, което се беше случило, откакто я бе срещнал.
— Какво е толкова смешно? — попита Астрид.
— Просто си мислех, че, ето ме мен — роб, докоснал една звезда, която го превърна в полубог. Трябва да съм най-щастливото копеле, живяло някога.
Сините й очи се впиха изпепеляващо в неговите.
— Да, така е, принце от приказките. И никога не го забравяй.
— Вярвай ми, принцесо, няма.
Благодарности
На всичките ми читатели — благодаря ви за имейлите и за прекрасната подкрепа към мен и към поредицата, и особено на дамите от RBL, Светилище и „Hunter Legends“.
На Ло, Ник, Таша и Брина, които ми помагат да не загубя разсъдъка си и да се оправям със сайта за „Нощните ловци“.