Франк грейна.
— Тони, нали чу човека. Погрижи се за генератора му. — Очите на възрастния мъж бяха светнали и почти дружелюбни. — Ще ти трябва ли още нещо?
Зарек поклати глава и си тръгна.
Отправи се обратно към къщата на Шарън, като правеше всичко по силите си да не обръща внимание на хапещия вятър.
Почука на вратата, а после я натисна с рамо и влезе. Колкото и да беше странно, дневната беше празна. По това време на вечерта Трикси, дъщеричката на Шарън, обикновено тичаше наоколо, играеше си, пищейки като демон, или пък си пишеше домашните, макар и с огромно неудоволствие. Сега обаче Зарек не я чу дори в задните стаи.
За секунда си помисли, че може би скуайърите го бяха открили, но това беше нелепо. Никой не знаеше за Шарън. В крайна сметка, не беше, като да е в каквито и да било отношения със Съвета на скуайърите или пък с останалите Нощни ловци.
— Ехо, Шарън? — повика той. — Всичко наред ли е?
Тя се приближи откъм кухнята.
— Ти се върна.
Зарек усети, че го обзема лошо предчувствие. Нещо не беше наред. Усещаше го. Шарън изглеждаше неспокойна.
— Аха. Има ли нещо? Да не се натрапвам насред романтична среща или нещо такова?
И тогава го чу. Дишане на мъж и тежки стъпки, които излизаха от кухнята.
Мъжът се появи в коридора с бавна, методична походка — като хищник, който не бързаше, за да може да се запознае с терена около себе си, докато търпеливо наблюдава плячката си.
Зарек се намръщи, когато мъжът спря в коридора зад Шарън. Само с два-три сантиметра по-нисък от него, той имаше дълга тъмнокафява коса, прибрана на опашка, и носеше дълго каубойско яке. Беше обвит в смъртоносна аура и в мига, в който погледите им се срещнаха, Зарек разбра, че е бил предаден.
Пред него стоеше друг Нощен ловец.
А сред хилядите Нощни ловци имаше само един, който знаеше за него и Шарън…
Зарек прокле собствената си глупост.
Нощният ловец наклони глава към него и провлачи с южняшки акцент, който Зарек познаваше твърде добре:
— Зи, двамата с теб трябва да си поговорим.
На Зарек му беше трудно да диша, докато гледаше Шарън и Съндаун3 заедно. Съндаун беше единственият, пред когото той се бе открил през повече от двете хилядолетия на живота си.
Знаеше и защо Съндаун е тук.
Единствено той го познаваше. Познаваше навиците му и местата, които той посещаваше. Кой беше по-подходящ да го открие и убие от най-добрия му приятел?
— Да си поговорим за какво? — дрезгаво попита той, присвивайки очи.
Съндаун мина пред Шарън, сякаш за да я защити. Да си помисли дори за миг, че той би я заплашил, нарани Зарек повече от всичко друго.
— Мисля, че знаеш защо съм тук, Зи.
О, да, знаеше, и то много добре. Отлично знаеше какво иска от него Съндаун. Бърза, лесна смърт, за да може след това да докладва на Артемида и Ахерон, че в света всичко отново е наред, след което да се прибере обратно в Рино.
Само че Зарек веднъж вече бе отишъл безропотно на собствената си екзекуция. Този път възнамеряваше да се бие за живота си, независимо какъв беше той.
— Забрави, Джес — каза, използвайки истинското име на Съндаун.
След това се обърна и се втурна към вратата.
Успя да се добере до двора, преди Съндаун да го улови и да го дръпне, за да го накара да спре. Той оголи зъби насреща му, ала Джес сякаш не забеляза.
Тогава Зарек го цапардоса в стомаха. Ударът беше толкова силен, че накара Джес да залитне назад, а Зарек повали на колене. Всеки път, когато един Нощен ловец нападнеше друг, този, който бе нанесъл удара, го усещаше десетократно по-силно от онзи, който го беше получил. Това можеше да бъде избегнато по един-единствен начин — ако Артемида вдигнеше забраната си. Зарек можеше само да се надява, че не я бе вдигнала от Джес.
Борейки се да си поеме дъх, той се изправи на крака. За разлика от Джес, болката бе нещо, с което Зарек беше свикнал.
Ала преди да успее да стигне много далеч, видя в сенките Майк и още трима скуайъри. Идваха към него с решителна крачка, което говореше, че са въоръжени, за да се изправят срещу Нощен ловец.
— Оставете го на мен — нареди Съндаун.
Те не му обърнаха никакво внимание и продължиха да напредват.
Зарек се завъртя рязко и се насочи към снегохода си… само за да открие, че двигателят му е на парчета. Очевидно се бяха погрижили за това, докато той беше в магазина на Франк.
По дяволите, как бе могъл да прояви такава глупост!