Артемида бе казала, че Зарек изобщо нямал сърце. Ахерон не беше казал нищо. Просто бе впил в нея пронизващ поглед, който красноречиво говореше, че очаква от нея да постъпи правилно.
Ала кое беше правилното в този случай?
— Събуди се, Зарек — прошепна тя. — Имаш само десет дни, за да се спасиш.
2
Зарек се събуди в плен на неописуема болка, което, с оглед на миналото му като роб и момче за бой, беше трудно за вярване. Особено при положение че като човек болката беше единствената константа в живота му.
С туптяща глава, той се обърна, очаквайки да усети студения сняг и земята под себе си, ала вместо това се изуми колко му беше топло.
Мъртъв съм, помисли си сухо.
Дори и в сънищата си никога не се бе чувствал толкова стоплен.
И все пак, когато повдигна клепачи и видя огън, накладен в камина, и планина от одеяла, метнати върху него, си даде сметка, че е съвсем жив и лежи в нечия чужда спалня.
Огледа се из стаята, която беше издържана в земни тонове — бледорозово, бежово, кафяво и тъмнозелено. Стените на дървената хижа принадлежаха на някой, който искаше излъчването на селска къщурка, но едновременно с това разполагаше с достатъчно пари, за да си построи нещо уютно и топло, а не студено и ветровито.
Леглото му беше скъпо желязно копие на големите легла от края на деветнайсети век. Върху неголямото нощно шкафче вляво имаше старовремска кана и купа за миене на ръце.
Който и да притежаваше това място, беше тъпкан с пари.
Зарек ненавиждаше богатите.
— Саша?
Зарек се смръщи при звука на нежния мелодичен глас. Женски глас. Тя се намираше някъде надолу по коридора, в друга стая, ала той не бе в състояние да определи точно къде заради болката в черепа си.
Чу кучешко скимтене.
— О, престани — сгълча го нежно жената. — Не съм наранила чувствата ти наистина, нали?
Зарек се смръщи още повече, опитвайки се да си изясни какво се бе случило с него. Джес и останалите го преследваха, а после той падна пред една къща.
Някой от къщата трябва да го беше намерил и прибрал вътре, само че защо, който и да било би се хабил, той не можеше да си представи.
Не че имаше някакво значение.
Джес и Танатос го търсеха, а едва ли беше нужно да си ядрен физик, за да се досетиш за местонахождението му, особено с всичката кръв, която беше изгубил, докато тичаше. Несъмнено беше оставил диря, която водеше право до вратата на тази хижа.
Което означаваше, че трябва да се изнесе оттук начаса. Джес нямаше да навреди на онези, които му бяха помогнали, но Зарек нямаше представа на какво е способен Танатос.
Мислите му се върнаха към едно подпалено село. Към ужасяващата гледка на мъртви хора по земята…
Зарек потръпна при спомена, чудейки се защо го спохождаше точно сега.
Беше напомняне на какво е способен той, реши след малко. Както и защо трябва да се махне оттук. Не искаше да навреди на някой, който бе проявил добрина към него.
Не отново.
Насилвайки се да забрави за болката на тялото си, той се надигна бавно.
Начаса кучето се втурна в стаята му.
Само дето изобщо не беше куче, даде си сметка Зарек, когато то спря до леглото му и изръмжа. А едър, бял вълк. Който очевидно го ненавиждаше.
— Махай се, Скуби Ду — сопна се той. — Правил съм си ботуши и от по-големи и по-гадни вълци от теб.
Вълкът оголи зъби, сякаш бе разбрал думите му и го предизвикваше да ги докаже.
— Саша?
Зарек замръзна, когато жената се появи на прага.
Дяволите да го вземат…
Тя беше невероятна. Дългата й руса коса имаше цвят на мед и падаше на меки вълни около слабичките и рамене. Кожата й беше бледа, с розови бузи и устни, които очевидно бяха добре защитавани от суровия климат на Аляска. Беше висока близо метър и осемдесет и носеше бял плетен пуловер и дънки.
Очите й бяха много светлосини. Толкова светли, че на пръв поглед изглеждаха почти безцветни. А когато тя влезе в стаята, протегнала ръце напред, докато се движеше бавно и методично, опитвайки се да открие вълка, Зарек си даде сметка, че е напълно сляпа.
Вълкът излая два пъти към него, след което се обърна и отиде при стопанката си.
— Ето те — прошепна тя и коленичи, за да го погали. — Не бива да лаеш, Саша. Ще събудиш госта ни.
— Аз съм буден и съм сигурен, че той лае именно заради това.
Жената обърна глава към него, сякаш се опитваше да го види.