— Преди няколко дни? — повтори Зарек, поразен от думите и. Прокара ръка по лицето си и напипа брада. Мамка му. Наистина бяха минали дни. — Колко?
— Почти пет.
Сърцето му заби силно. Беше останал в тази къща в продължение на четири дни и никой не го беше открил? Как бе възможно?
Той се намръщи. Нещо тук не беше наред.
— Стори ми се, че напипвам огнестрелна рана на гърба ти.
Без да обръща внимание на дупката в тениската си, Зарек я навлече през глава. Сигурен бе, че именно Джес го беше прострелял. Ловджийските пушки открай време бяха любимото оръжие на каубоя. Единствената му утеха бе мисълта, че Джес го боли толкова, колкото и него. Стига Артемида да не беше вдигнала забраната си. В такъв случай копелето щеше да изпитва единствено задоволство.
— Не беше огнестрелна рана — излъга той. — Паднах.
— Извинявай, но трябва да паднеш от Еверест, за да получиш такива рани.
— Е, следващия път няма да забравя да си взема пособията за катерене.
Тя се намръщи насреща му.
— Подиграваш ли ми се?
— Не — искрено отговори Зарек. — Просто не ми се говори за случилото се.
Астрид кимна, опитвайки се да прозре още за гневния мъж, който очевидно не беше способен да разговаря, без да й ръмжи.
Беше на крачка от смъртта, когато Саша го откри. Никой не би трябвало да бъде пребит така жестоко, прострелян и оставен да умре.
Какво си мислеха скуайърите?
Астрид беше изумена, че провинилият се Нощен ловец изобщо се държи на крака дори след четири дена на легло.
Подобно отношение беше безчовечно и не подхождаше на онези, които се бяха заклели да бранят хората. Ако някой човек бе открил Зарек, истината за него щеше да стане още по-явна и те щяха да научат за безсмъртието му.
Нещо, за което Астрид определено възнамеряваше да докладва на Ахерон.
Ала това щеше да почака. Засега важното беше, че Зарек е на крака. Безсмъртният му живот или гибелта му бяха изцяло в нейните ръце и тя възнамеряваше да го изпита докрай, за да види какъв е в действителност. Дали му беше останало някакво състрадание, или беше също така празен като нея?
Нейната задача беше да бъде въплъщението на всички неща, които довеждаха Зарек до гняв. Щеше да го тласне до ръба на търпението и отвъд него, за да види какво ще направи.
Ако съумееше да се сдържи с нея, тя щеше да отсъди, че е безопасен и е с разума си. Ако избухнеше и опиташе да я нарани по какъвто и да било начин, Астрид щеше да отсъди, че е виновен, и той щеше да умре.
Така че, нека изпитанията да започнат…
Астрид си припомни малкото, което знаеше за него. Зарек не обичаше да говори с хора. Не харесваше богатите. И най-много от всичко ненавиждаше да го докосват или да му заповядват.
Така че тя реши да опита с първия дразнител — празни приказки.
— Какъв цвят има косата ти? — попита го.
Този привидно безобиден въпрос накара спомените и да се върнат към усещането на кичурите му под ръцете и, докато отмиваше кръвта от тях.
Косата му беше мека и гладка. Плъзгаше се чувствено между пръстите и, милваше ги. От допира Астрид бе разбрала, че не е нито твърде къса, нито твърде дълга — вероятно му стигаше до раменете.
— Моля? — Звучеше изненадан от въпроса й и за първи път не изръмжа думите насреща и.
Имаше красив глас. Плътен и нисък. Със звънлив гръцки акцент и всеки път, когато той проговореше, Астрид усещаше как през нея пробягва странна тръпка. Никога досега не бе чувала глас, така пропит с мъжественост.
— Косата ти — повтори тя. — Чудех се каква е на цвят.
— Какво те интересува? — войнствено попита той.
Астрид сви рамене.
— Просто съм любопитна. Много време прекарвам сама и макар че вече не си спомням как точно изглеждат цветовете, се опитвам да си ги представям. Сестра ми Клои веднъж ми подари книга, в която пишеше, че всеки цвят има своя текстура и усещане. Червеното например било горещо и неравно.
Зарек се намръщи насреща и. Ама че странен разговор. Но разбира се, той беше прекарал в самота достатъчно дълго време, за да разбира нуждата да говориш за каквото и да било с всеки, задържал се наблизо достатъчно дълго.
— Черен.
— Точно както си мислех.
— Така ли? — попита той, преди да успее да се спре.
Тя кимна и като заобиколи леглото, отиде твърде близо до него. Толкова, че телата им почти се допираха. Зарек почувства странен порив да я докосне. Да усети дали кожата й е толкова мека, колкото изглежда.