Господи, толкова беше красива.
Тялото й беше гъвкаво и високо, гърдите й бяха точно толкова големи, че да паснат съвършено в шепа. Много време беше минало, откакто за последен път беше чукал жена. Цяла вечност, откакто бе стоял толкова близо до една, без да опита кръвта й.
Би могъл да се закълне, че е в състояние да вкуси нейната. Да почувства ритъма на сърцето и до устните си, докато пие от нея, а емоциите й да преливат в него, изпълвайки го с нещо различно от безчувственост и болка.
Въпреки че пиенето на човешка кръв беше забранено, то бе единственото, което някога му бе доставяло удоволствие. Единственото, което погребваше болката в него и му позволяваше да познае надежда и мечти.
Единственото, което го караше да се почувства човек.
А той искаше да се чувства човек.
Искаше да почувства нея.
— Косата ти беше хладка и копринена — меко каза тя. — Като среднощно кадифе.
От думите й пенисът му начаса се стегна от копнеж и желание.
Хладка и копринена.
Това извика в съзнанието му представата как краката й се плъзват по неговите. Представата за усещането от нежната женствена кожа на дупето й бедрата й. За допира им до краката му, докато потъваше мощно в нея.
Дишането му изведнъж се накъса, когато си представи какво би било да освободи дългите и крака от тесните избелели дънки и да ги разтвори широко. Да прокара ръка през късите и къдрави косъмчета и да я докосне интимно, милвайки я, така че сладките и сокове да окъпят пръстите му, докато тя шепне в ухото му и се отърква в него.
Какво би било да я положи върху леглото и да потъне дълбоко във влажната й топлина, докато и двамата не стигнеха върха.
Да почувства устата и върху тялото си.
Ръцете й, които го стискат.
Тя посегна да го докосне.
Хванат в плен от силата на фантазията си, Зарек не бе в състояние да помръдне, докато тя слагаше ръка на рамото му. Миризмата на жена, дим и рози проникна в него и той бе завладян от неудържима нужда да се наведе, да зарови лице в кадифената и кожа и да вдъхне сладостното и ухание. Да впие зъби в меката и нежна шия и да вкуси жизнената сила в нея. Несъзнателно, устните му се разтвориха, оголвайки кучешките му зъби. Копнежът му за нея беше почти съкрушаващ.
Ала дори той бледнееше пред желанието да докосне тялото й.
— По-висок си, отколкото мислех. — Тя проследи извивката на бицепса му. Тръпки полазиха по Зарек и той се втвърди още повече.
Желаеше я. Ужасно силно.
Ухапи я…
Вълкът изръмжа.
Без да му обръща внимание, Зарек продължи да се взира в нея.
Всичките му връзки с жени бяха кратки и набързо. Нито веднъж не бе позволил жена да е с лице към него или да го докосва, докато правят секс. Винаги ги беше имал на четири крака, отзад, яростно и бързо като животно. Никога не бе искал да прекара с тях и минута повече, отколкото му беше необходимо, за да задоволи потребностите на тялото си.
Ала ето че сега с лекота си представяше как взема тази непозната жена в прегръдките си и я чука, лице в лице с нея. Как усеща дъха и върху кожата си, докато я обладава, бавно и мощно, през цялата нощ, и пие от нея.
Не каза нищо, когато ръката й се спусна надолу по неговата, макар да недоумяваше защо не я отблъсква от себе си. Незнайно как, тя го държеше неподвижен със своето докосване.
Натежалите му слабини горяха от мъчително желание. Ако не беше уверен, че не е така, би могъл да си помисли, че тя го възбужда нарочно.
Ала в допира й имаше невинност, която говореше, че тя просто иска да го „види“. В което нямаше нищо сексуално.
Поне не от нейна страна.
Зарек се отдръпна, така че между тях остана повече от метър разстояние.
Трябваше да го направи. Още една минута и тя щеше да се озове върху леглото гола, изложена напълно на неговата милост.
Не че той имаше милост за когото и да било.
Тя отпусна ръка и остана неподвижна, сякаш очакваше Зарек да я докосне. Но той не го стори. Едно докосване и щеше да се превърне в животното, за което го смятаха всички.
— Как се казваш? — Въпросът му се изплъзна, преди да успее да го спре.
Тя го дари с дружелюбна усмивка, която накара слабините му да се свият.
— Астрид. А ти?
— Зарек.
Усмивката и стана по-широка.
— Наистина си грък. Така и предположих заради акцента ти.
Вълкът й се приближи и като седна до нея, впи поглед в Зарек, оголил заплашително зъби.
— Мога ли да направя нещо за теб, Зарек?