Без да прояви ни най-малък интерес, той вдигна очи към нейните.
Артемида плъзна жарък, сластен поглед по тялото му, което беше облечено само във впити черни кожени панталони, и със задоволство в яркозелените си очи се заигра с кичур от дългата му руса коса, закриваща раната от ухапване на врата му.
Тя беше добре нахранена и доволна да бъде с него.
Той не беше нито едното, нито другото.
— Все още си слаб, Ахерон — тихо каза богинята, — и изобщо не си в положение да изискваш каквото и да било от мен. Освен това двете ти седмици едва сега започват. Къде е подчинението, което ми обеща?
Аш се изправи бавно и се извиси над нея. Сложи ръце от двете и страни и се наведе, така че връхчетата на носовете им почти се допряха. Очите на Артемида се разшириха едва забележимо, толкова, колкото да издадат, че въпреки думите си, тя прекрасно знае кой от тях двамата е по-силен, макар и временно отслабен.
— Повикай хрътката си обратно, Арти. Сериозно ти говоря. Още преди много време ти казах, че не е нужно Танатос да дебне Ловците ми, и се уморих от игричката ти. Искам го затворен.
— Не — отсече тя почти сприхаво. — Зарек трябва да умре. Край на симфонията. В мига, в който по вечерните новини показаха снимка, на която той убива деймони, Зарек изложи всички Ловци на опасност. Не можем да си позволим човешките власти да научат за тях. Ако някога открият Зарек…
— И как точно ще го открият? Та той е затворен насред нищото, съгласно твоите жестоки нареждания.
— Не аз го изпратих там, а ти. Аз исках да бъде убит, но ти отказа. Единствено ти си отговорен за това, че той е заточен в Аляска, така че недей да обвиняваш мен.
Аш изкриви устни.
— Няма да допусна някой да бъде убит само защото ти и твоите братя и сестри сте решили да си поиграете с живота му.
Друга съдба искаше за Зарек. Ала до този момент никой от боговете, нито пък самият Зарек не му бяха помогнали за това.
Проклета да беше свободната воля. До един ги беше вкарала в повече неприятности, отколкото им трябваха.
Артемида присви очи насреща му.
— Защо толкова те е грижа, Ахерон? Започвам да ревнувам от този Нощен ловец и любовта, която изпитваш към него.
Аш се отдръпна рязко. Тя превръщаше неговата загриженост за един от мъжете му в нещо мръсно. Но разбира се, в това страшно я биваше.
Към Зарек той изпитваше единствено братска привързаност. По-добре от всеки друг разбираше какво го тласка. Знаеше защо се нахвърля на всички с гняв и раздразнение. Ала едно куче не можеше да бъде ритано, откакто се помни, без, рано или късно, да се озлоби.
Самият той бе толкова близо до това, че не можеше да вини Зарек, задето още преди векове беше побеснял.
Но дори и така не можеше да допусне Зарек да умре. Не и по този начин. Нито пък заради нещо, за което не беше виновен. Инцидентът в онази уличка в Ню Орлиънс, където Зарек бе нападнал човешките ченгета, беше режисиран от Дионисий с единствената цел Зарек да се разкрие пред хората и да накара Артемида да поиска главата му.
Ако Танатос или скуайърите убиеха Зарек, той щеше да се превърне в безтелесна сянка, обречен завинаги да броди по земята. Измъчван навеки от глад и болка. От безконечно страдание.
Аш потръпна при спомена.
Неспособен да понесе тази мисъл, той се отправи към вратата.
— Къде отиваш? — попита Артемида.
— Да открия Темида и да спра започнатото от теб.
Артемида изникна пред него изведнъж и му препречи пътя към вратата.
— Никъде няма да ходиш.
— Тогава повикай хрътката си обратно.
— Не.
— Много добре. — Аш погледна към женския дракон, татуиран от рамото до китката на дясната му ръка. — Сими — заповяда той. — Приеми човешка форма.
Драконът се надигна от кожата му, превръщайки се в млада жена демон, не по-висока от метър, и остана да се рее от дясната му страна. В това й въплъщение крилете й бяха тъмносини и черни, въпреки че тя обикновено предпочиташе виненочервеното. По-тъмният цвят на крилете й, съчетан с този на очите, издаваше колко малко се радва Сими, къде се намира.
Очите й бяха бели, обрамчени от червен ореол, а дългата и руса коса се разстилаше във въздуха около нея. Имаше черни рога, които бяха по-скоро красиви, отколкото зловещи, както и дълги заострени уши. Свободно спускаща се червена рокля обгръщаше гъвкавото и мускулесто тяло, на което тя можеше да придаде какъвто размер си поиска — един сантиметър, метър и половина в човешка форма или пък двайсет и пет метра като дракон.