Да. Да се пъхнеш гола в леглото и да ме оставиш да те имам до зори.
Зарек преглътна мъчително при тази мисъл, а слабините му се свиха още по-силно от звука на името му, излязло от нейните устни. Не би могъл да бъде по-корав, ако тя го държеше в ръката си и го милваше.
Устата й…
Какво правеше, за бога! Та той трябваше да бяга, за да спаси живота си, а ето че мислеше само за секс!
Държеше се като истински идиот.
— Не, благодаря — отвърна. — Нямам нужда от нищо.
Стомахът му изкъркори, опровергавайки думите му.
— Звучиш ми, като да си гладен.
Направо умираше от глад, ако трябваше да бъде откровен, само че точно в този миг много повече копнееше да вкуси нея, отколкото да сложи храна в устата си.
— Ами да, май че съм.
— Ела — каза тя, протягайки му ръка. — Може и да съм сляпа, но умея да готвя. Уверявам те, че освен ако Саша не е разместил нещата в кухнята, не съм отровила яхнията си.
Зарек не пое ръката й.
Тя преглътна, сякаш бе нервна или смутена, а после отпусна ръка и пое към вратата.
Саша отново изръмжа и Зарек изръмжа в отговор, тропвайки с крак на дразнещото псе, което изглеждаше така, сякаш иска да отхапе парче от него.
Астрид поспря на прага и той видя, че го гледа — нефокусирано, ала укоризнено.
— Да не се държиш гадно със Саша?
— Не. Просто отвръщам на поздрава му. — Ушите на вълка все още бяха присвити назад, докато изскачаше от стаята. — Рин Тин Тин4 май не ме харесва особено.
Астрид сви рамене.
— Той никого не харесва особено. Понякога дори и мен.
След това се обърна и пое по коридора, следвана от Зарек. У този мъж имаше нещо застрашително. Смъртоносно. И не беше само заради силата, която бе усетила в ръката му, когато го докосна.
От него се излъчваше някакъв свръхестествен мрак, който като че ли предупреждаваше всички, дори слепите, да стоят настрани от него. Навярно именно на това беше реагирал и Саша. Крайно смущаващо.
Дори плашещо.
Може би Артемида беше права. Може би трябваше да го намери за виновен и да си отиде у дома…
Но той не я беше нападнал. Поне засега.
Астрид го заведе до кухненския плот, където имаше три бар стола. Сестрите й ги бяха сложили там по-рано, когато се бяха отбили да я видят и да я предупредят колко опасна е новата й задача. Те и трите изобщо не се радваха, че бе приела да съди Зарек, но в крайна сметка нямаха друг избор, освен да я оставят да си свърши работата.
Колкото и да им беше неприятно, имаше неща, над които дори мойрите нямаха власт.
Свободната воля беше едно от тях.
— Обичаш ли телешка яхния? — попита тя Зарек.
— Не съм придирчив. Благодарен съм, че мога да хапна нещо топло, което не се е налагало да си приготвя сам.
Горчивината в гласа му не убягна на Астрид.
— Често ли го правиш?
Той не отговори.
Астрид отиде пипнешком до печката и посегна към тенджерата. Зарек в миг се озова до нея, сграбчи ръката й и я дръпна назад. Беше се придвижил толкова светкавично и безшумно, че тя ахна стреснато.
Бързината и силата му я накараха да се замисли. Ако поискаше, този мъж можеше наистина да я нарани, а като се имаше предвид какво му е подготвила, това беше ужасно отрезвяваща мисъл.
— Нека аз го направя — остро каза той.
Астрид преглътна при непредизвикания с нищо гняв в гласа му.
— Не съм безпомощна. Непрекъснато го правя.
Той я пусна.
— Много добре. Изгори си ръката тогава. Изобщо не ме е грижа.
Той се отдръпна от нея.
— Саша? — повика Астрид.
Вълкът се приближи до нея и се облегна на крака й, за да й покаже къде е. Астрид коленичи, улови главата му в ръце и затвори очи. След това свърза ума си с този на животното и ето че можеше да използва очите му като свои. Видя как Зарек се връща до кухненския плот и трябваше да положи усилие да не ахне.
Боейки се, че външният му вид може да повлияе на мнението й за характера му, преди да е имала възможност да общува с него, досега тя не бе използвала Саша, за да го види.
В този миг си даде сметка колко правилно бе постъпила.
Зарек беше невероятно красив. Гладката му черна коса стигаше точно под широките му рамене. Черното поло, което носеше, прилепваше плътно по тялото му и очертаваше добре оформените мускули. Лицето му беше слабо и сякаш изваяно, и дори покрито с няколкодневна брада, беше като етюд върху съвършените мъжки пропорции. И все пак той не беше хубав, а мрачно красив. Щеше да има почти зловещ вид, ако не бяха дългите му черни мигли и плътните устни, които смекчаваха чертите му.
4
Немска овчарка, спасена от американски войник през Втората световна война, която по-късно участва в редица филми. — Б.пр.