— Нищо.
— Е, надявам се никога да не се натъкна на Нищо, след като е способно да ми направи дупка в гърба.
Чу го как вдигна чашата с чай, но не каза нищо.
— Трябва повече да внимаваш — продължи тя.
— Вярвай ми, не съм аз този, който трябва да внимава. — Гласът, с който изрече тези думи, беше опасен и допълнително подчертаваше колко е смъртоносен.
— Заплашваш ли ме? — попита тя.
И този път Зарек не каза нищо. Беше същинска стена от мълчание.
Така че Астрид продължи да го притиска.
— Има ли някой, на когото да се обадим, за да го успокоим, че си добре?
— Не — отвърна той глухо.
Астрид кимна — Зарек никога не бе имал свой скуайър. Изобщо не можеше да си представи какво е да бъдеш изпратен в изгнание като него. По онова време мястото е било почти ненаселено. Със суров климат. Негостоприемно. Мрачно.
Самата тя беше тук едва от няколко дни и пак и бе отнело известно усилие да се приспособи. А поне тя имаше майка си, сестрите си и Саша, които да й помогнат да свикне.
Зарек не бе имал никого.
Докато на останалите Нощни ловци беше разрешено да имат другари и слуги, Зарек бе принуден да понася съществуването си в пълна самота. Колко ли бе страдал през вековете, как ли се бе борил с безкрайните дни, знаейки, че от мъките му няма избавление.
Нищо чудно, че беше луд.
И все пак това не извиняваше държанието му. Както и беше казал по-рано, всеки си имаше проблеми.
Зарек довърши яхнията, след което отнесе съдовете в мивката. Без да се замисли, ги изми и ги сложи настрани.
— Нямаше нужда да го правиш. Аз щях да ги измия.
Той избърса ръце в кърпата за съдове, която Астрид бе сложила на плота.
— Навик.
— Значи, и ти живееш сам?
— Да.
Тя отново се приближи до него, навлизайки в личното му пространство, и Зарек усети, че се разкъсва между желанието да бъде до нея и това, да изругае заради близостта й.
В крайна сметка реши да се отдръпне.
— Виж, имаш ли нещо против да стоиш настрани от мен?
— Смущава ли те, когато съм близо до теб?
Повече, отколкото тя можеше да си представи. Когато беше близо до него, му беше лесно да забрави какво е. Да се преструва, че е човешко същество, че би могъл да е нормален.
Ала това не беше той.
Никога не бе бил.
— Да — отвърна с нисък заплашителен тон. — Не обичам никой да застава твърде близо до мен.
— Защо?
— Не ти влиза в шибаната работа — сопна се той. — Просто не обичам да ме докосват или да стоят прекалено близо до мен. Така че ме остави на мира, преди да си пострадала.
Вълкът отново изръмжа насреща му, този път — по-свирепо от преди.
— Ти, паленце — изръмжа Зарек на вълка, — също ме остави на мира. Още едно ръмжене и се кълна, че ще те скопя с лъжица.
— Саша, ела тук.
Вълкът начаса се подчини.
— Съжалявам, че толкова ти дотягаме — каза тя. — Но тъй като по всичко личи, че за известно време сме принудени да живеем заедно, би могъл да се опиташ да бъдеш малко по-дружелюбен. Или поне що-годе любезен.
Вероятно имаше право. Ала проблемът бе, че Зарек не умееше да бъде любезен, още по-малко пък — дружелюбен. Никой никога не бе искал да разговаря с него както през живота му на човек, така и като Нощен ловец.
Дори когато се беше регистрирал в сайта на Нощните ловци, за да си чати с други като него, останалите, по-стари Ловци, бяха направили същинска драма и му се бяха нахвърлили.
Той беше изгнаник. Правилата на заточението му изискваха никой от тях да не разговаря с него. Бяха му забранили да участва в който и да било форум, чат, забранени му бяха дори лични съобщения.
По чиста случайност се бе натъкнал на Джес, който беше в една от геймърските стаи, и чакаше появата на противника си в Myst5. Прекалено млад като Нощен ловец, за да знае, че не бива да говори със Зарек, Джес го беше поздравил като приятел.
Новото, непознато на Зарек усещане го беше направило уязвим и ето че той вече разговаряше с каубоя. Преди да разбере какво се случва, двамата незнайно как бяха станали приятели.
И какво му беше донесло това?
Нищо, освен дупка от куршум в гърба.
Забрави за това. Не му трябваше да говори с никого. От нищо не се нуждаеше. А последното, което искаше, бе да е общителен с някаква си човешка жена, която щеше да повика ченгетата, ако разбереше кой и какво представлява той.