— Виж, принцесо, това не е някакво светско посещение. В мига, в който бурята поотслабне, се махам оттук. Така че просто ме остави на мира през следващите няколко часа и се преструвай, че не съм тук.
Астрид реши да се отдръпне за известно време и да го остави да посвикне с нея.
Зарек изобщо не подозираше, че ще му се наложи да остане тук доста повече от няколко часа. Бурята нямаше да утихне, докато Астрид не пожелаеше.
Засега щеше да му даде възможност да се посъвземе и поразмисли, но все още оставаха изпитания, които той трябваше да премине. Изпитания, в които тя щеше да е непреклонна.
Но това щеше да почака. Сега той все още беше ранен и предаден.
— Добре — отвърна Астрид. — Ще бъда в стаята си, ако ти потрябвам.
Саша обаче остави в кухнята, за да го държи под око.
— Не искам да го наблюдавам — сопна се вълкът.
— Саша, прави каквото ти казвам.
— Ами ако направи нещо гадно?
— Саша!
Вълкът изръмжа.
— Е, добре. Но може ли поне да си отхапя едно малко парченце? Просто за да му вдъхна малко респект, та да знае с кого си има работа?
— Не.
— Защо?
При тези думи Астрид, която тъкмо влизаше в стаята си, поспря.
— Защото нещо ми говори, че ако го нападнеш, ти ще бъдеш този, който ще научи с кого си има работа.
— Да бе.
— Саша! Моля те.
— Добре де, държа го под око. Обаче ако направи нещо гнусно, се изнасям оттук.
Астрид въздъхна — Саша беше непоправим! След това се отпусна на леглото, за да опита да си почине малко преди следващия сблъсък между нейната воля и тази на Зарек.
Пое си дълбоко дъх и като затвори очи, отново се свърза със Саша, за да провери какво прави Зарек. Видя го да стои до предния прозорец и да съзерцава снега. Видя оръфаната дупка на гърба на тениската му. Видя умората върху лицето му. Изглеждаше обезсърчен, ала в същото време — непоколебим.
В лицето му имаше нещо неостаряващо. Мъдрост, която някак не се връзваше със заплашителния му външен вид.
Какво си ти, Зарек? — зачуди се тя мълчаливо.
Този въпрос неизменно и мрачно водеше след себе си друг. През следващите няколко дни Астрид щеше да научи точно кой и какво бе той. И ако Артемида беше права и той се окажеше аморален и смъртоносен, тя нямаше да се поколебае да остави Саша да го убие.
3
— Събуди се, Астрид. Твоят психар убиец си играе с ножове.
Гласът на Саша, отекнал в главата на Астрид, начаса я изтръгна от съня.
— Какво? — попита тя, преди да си даде сметка какво я бе събудило, и седна в леглото.
Мисловен образ, изпратен от Саша, се появи в главата и. Видя Зарек в кухнята да рови в чекмеджето, където тя държеше приборите.
Извади голям сатър и опита острието му с палец.
Астрид се намръщи. Какво правеше?
Той остави сатъра настрани и се върна към другите в чекмеджето.
Саша изръмжа.
— Млъквай, Скуби — озъби се Зарек и хвърли на вълка поглед, в който имаше повече отрова, отколкото във ферма за гърмящи змии. — Споменах ли колко обичам яхния от кучешко? А по теб има достатъчно месце, за да ми стигне за цяла седмица.
Саша направи крачка напред.
— Спри! — нареди Астрид наум.
— Хайде де, Астрид. Нека го ухапя. Само веднъж.
— Не, Саша. Долу.
Вълкът се подчини, макар и да го стори крайно неохотно. Отстъпи назад, без нито за миг да изпуска от очи Зарек, който междувременно беше извадил малък нож за белене и го попипа, поглеждайки към Саша. Блясъкът, който Астрид зърна в очите му с цвят на нощно небе, говореше, че наистина обмисля дали да не използва ножа върху нейния другар.
Най-сетне той върна сатъра в чекмеджето и отнесе ножа за белене в работния кабинет.
Астрид се намръщи още повече, когато го видя да отива до купчината с подпалки и да изважда голямо парче дърво. След това се настани на дивана и без да обръща внимание на Саша, който вървеше по петите му, се залови да дялка.
Астрид беше поразена от неочакваните му действия.
В продължение на дълги минути Зарек остана в пълна тишина, работейки върху дървото. Ала онова, което я изненада повече дори от търпеливото му, мълчаливо държание, бе начинът, по който вълкът, който той ваеше, добива очертания. За съвсем кратко време парчето дърво заприлича досущ на Саша.