Толкова беше студено, че едва успяваше да се движи. Снегът се сипеше неудържимо, плътна пелена, която не му позволяваше да види на повече от три-четири сантиметра пред носа си. Дори предпазните му очила бяха замръзнали.
Никой с всичкия си не би излязъл в нощ като тази.
Добре, че той не беше с всичкия си.
Стисна зъби и пое на север. По дяволите, предстоеше му дълго, отвратително пътуване към дома. Можеше само да се надява да открие някакъв подслон, преди да е съмнало. В противен случай след няколко часа Артемида и Дионисий щяха да са двама адски щастливи богове, а Ахерон щеше да има една грижа по-малко в живота си.
— Зарек?
Гласът на Астрид, надвикал воя на вятъра, го накара да изругае.
Не отговаряй. Не поглеждай.
Само че беше невъзможно да не го стори. Погледна назад, преди да успее да се спре, и я видя да излиза от колибата, без дори да си е сложила палто.
— Зарек!
Препъна се в снега и падна.
Остави я. Трябваше да си остане вътре, където е в безопасност.
Ала не можеше да го направи. Сама, тя беше безпомощна, и той просто не можеше да я остави навън да умре.
Ругаейки под носа си толкова цветисто, че дори един моряк би се изчервил, Зарек се приближи до нея, вдигна я грубо и я побутна към вратата.
— Влизай, преди да си умряла от студ.
— Ами ти?
— Какво аз?
— Ти също не можеш да останеш навън.
— Повярвай ми, принцесо, спал съм и при по-лоши условия от тези.
— Ще умреш навън.
— Не ме е грижа.
— Е, мен пък ме е грижа.
Зарек едва ли би се слисал така, даже да му беше ударила шамар. Поне това би очаквал.
В продължение на цяла една минута не бе в състояние да помръдне, докато думите и отекваха в ушите му. Мисълта, че някой го беше грижа дали той е жив, или мъртъв, му беше толкова непозната, че дори не знаеше как да реагира.
— Прибирай се вътре — изръмжа той, побутвайки я внимателно през вратата.
Вълкът изръмжа насреща му.
— Млъквай, Саша — сопна са Астрид, преди Зарек да бе имал възможност да го стори. — Само още един звук, и ти ще излезеш навън.
Вълкът изсумтя възмутено, сякаш я беше разбрал, и се втурна към задната част на къщата.
Зарек затвори вратата, а Астрид потрепери от студ. Навалелият я сняг се разтопи и я измокри. Зарек също беше мокър, само че не го беше грижа. Свикнал бе с физическите неудобства.
За разлика от нея.
— Какво си мислеше? — кресна и той, докато я слагаше да седне на дивана.
— Не смей да ми държиш такъв тон.
Зарек изръмжа и отиде в банята, където свали една хавлия от закачалката. След това мина през спалнята й и взе едно одеяло.
— Станала си вир-вода — каза, когато се върна при нея.
— Забелязах.
Астрид бе изненадана от неочакваната топлина на покрило я одеяло, особено след резките му, сърдити думи, когато само дето не я беше нарекъл идиотка заради това, че бе тръгнала след него.
Зарек я уви плътно в одеялото, а след това коленичи пред нея. Свали пантофите и, подплатени с мека кожа, и разтърка вкочанените и пръсти, докато тя не усети нещо друго, освен болезненото парене на студа.
Астрид за първи път познаваше такъв студ и не можеше да не се зачуди колко ли пъти Зарек бе страдал от него, без да има кой да го стопли.
— Това, което направи, беше глупаво — рязко каза той.
— Тогава защо ти стори същото?
Зарек не отговори. Вместо това пусна крака й и я заобиколи.
Астрид не знаеше какво се кани да стори, докато не почувства хавлия да покрива главата й. Напрегна се, очаквайки той да бъде груб.
Ала не беше така. Всъщност докосването му, докато подсушаваше косата й, беше невероятно нежно.
Колко странно само! Кой би предположил, че той може да е толкова грижовен към нея!
Това беше напълно неочаквано. Може би у него се криеше повече, отколкото се виждаше на пръв поглед…
Зарек стисна зъби, когато почувства мекотата на косата й под ръцете си. Опитваше се да държи кърпата между нея и кожата си, но не се получаваше. Кичури от косата и час по час докосваха плътта му и разпалваха огън в него.
Какво ли би било да целуне жена? Какво ли би било да целуне нея?
Никога досега не бе изпитвал желание да го стори. Всеки път, когато някоя жена се бе опитвала да го целуне, той се бе отдръпвал. Това беше интимност, която нямаше желание да сподели с когото и да било. Ала ето че сега копнееше за нея. Жадуваше да опита влажните розови устни на Астрид.