— Хей, Ласи7, искаш ли да идеш да намериш Тими8 в кладенеца? Хайде, момиче, дори ще ти отворя вратата и ще ти хвърля една бисквита.
— Хей, психар, искаш ли да откриеш зъбите ми в твоя…
— Саша!
— По-силно е от мен. Той ме дразни. Ужасно.
Зарек погледна към купичките за вода и храна, които Астрид беше оставила за Саша върху един поднос на около десетина сантиметра от пода.
Вълкът оголи зъби.
— Не и храната ми! Направи и нещо, и така ще те нахапя, че…
— Саша, моля те!
Зарек отиде до купите от неръждаема стомана.
— Казах ти, Астрид, копелето се кани да ме отрови. Ще се изплюе във водата ми или ще направи нещо още по-отвратително.
Вместо това Зарек направи възможно най-неочакваното нещо. Наведе се, взе почти празната купа за вода, изплакна я в мивката, напълни я с прясна вода и отново я върна върху подноса.
Астрид не беше сигурна кой беше по-шокиран от действията му — тя или Саша. Вълкът се приближи до купата и я подуши подозрително.
Зарек се върна при умивалника, за да се измие, а когато шоколадовото мляко се стопли, го наля в една чаша и го отнесе на Астрид.
— Ето. — В гласа му, докато улавяше ръката й и я доближаваше към чашата, се долавяха обичайните груби, враждебни нотки.
— Какво е това? — попита тя.
— Арсеник и повръщано.
Астрид изкриви отвратено лице при тази мисъл.
— Наистина ли? И си успял да повърнеш така тихо. Кой да предположи! Благодаря. Досега не съм опитвала повръщано. Обзалагам се, че е страшно специално.
Е, дотук беше с мисълта, че Зарек има по-мила и нежна страна.
— Ако искаш го пий — изръмжа той. — Все ми е тая.
Миг по-късно Астрид го чу да излиза от стаята.
Стискаше чашата в ръка и макар да бе видяла през очите на Саша как Зарек приготвя напитката, след неприятния му коментар някак не й се искаше да я опита.
— Наблюдава те — предупреди я Саша и Астрид наклони глава на една страна.
— Как точно?
— Сякаш те предизвиква да опиташ питието.
Астрид задържа дъха си, чудейки се как да постъпи. Дали пък това не беше изпитание, на което той подлагаше нея? Да не би да я молеше да му се довери?
Пое си голяма глътка въздух и изпи шоколада, който се оказа точно толкова топъл, колкото трябваше, и страшно вкусен.
Зарек беше поразен от смелостта й. Значи, беше прозряла блъфа му и беше решила да му се довери. Самият той никога не би изпил нещо, поднесено му от непознат, и се изненада, че тя го стори.
Усети, че против волята си се изпълва с уважение към нея. Определено й стискаше, трябваше да й го признае.
Но в края на краищата това не струваше кой знае колко и като нищо можеше да й коства живота, ако Танатос ги откриеше, преди той да бе успял да си тръгне.
Погледът му се помрачи при спомена за демона, деймона или каквото и да представляваше онзи, когото бяха изпратили да го убие.
През всичкото това време Нощните ловци смятаха, че Ахерон е хрътката, която Артемида използва, когато искаше да открие и да се разправи с провинили се Нощни ловци.
Всички, които знаеха истината, сега бродеха из света като Сенки. Бездушни, безтелесни създания, които изпитваха глад и жажда, ала никога не можеха да ги утолят.
Усещаха света, ала никой не забелязваше тяхното присъствие.
Съществуване, което Зарек разбираше — през двайсет и шестте години, в които беше живял като човешко същество, самият той бе водил такова.
Само дето свят, който не подозира за съществуването му, би бил за предпочитане. Защото, когато хората си даваха сметка за присъствието му, полагаха големи усилия да увеличат болката му.
Да го наранят и унижат.
Ярост нахлу в него и погледът му отново стана остър. Обходи с очи безупречната къща, всяка подробност, която говореше за богатството на Астрид. По време на човешкия му живот жена като нея би го заплюла в лицето само защото се бе осмелил да пресече пътя й. Би стоял толкова по-ниско от нея, че щяха да го пребият само задето бе дръзнал да вдигне очи към лицето й.
Да срещне погледа й, би означавало сигурна смърт.
Този роб дотяга ли ви, господарке?
Изплувалият в главата му спомен накара Зарек да потръпне.
Когато беше на дванайсет години, беше проявил глупостта да послуша братята си, които му бяха посочили една жена на пазара.
7
Немска овчарка, спасена от американски войник през Втората световна война, която по-късно участва в редица филми. — Б.пр.
8
Герой от роман, по който впоследствие са направени редица филми; съответно — шотландско коли и неговият стопанин, момченцето Тими. — Б.пр.