— Не! — отсече Артемида, опитвайки се да използва силите си, за да обуздае демона Шаронте. Само че това нямаше абсолютно никакъв ефект върху Сими, която можеше да бъде призована и контролирана единствено от Аш или неговата майка.
— Какво искаш, акри? — попита тя Аш.
— Да убиеш Танатос.
Сими потърка щастливо ръце и оголи зъби в мимолетна зла усмивка към Артемида.
— О, супер! Възможност здравата да изкарам от нерви червенокосата богиня!
Артемида погледна отчаяно към Аш.
— Прибери това нещо обратно в ръката си.
— Забрави, Артемида. Ти не си единствената, която има убиец под свой контрол. Лично аз мисля, че би било интересно да видим колко дълго ще издържи твоят Танатос срещу моята Сими.
Артемида пребледня.
— Няма да издържи дълго, акри — увери Сими Аш, използвайки атлантското обръщение за „повелител и господар“. Гласът й беше тих, ала могъщ и надарен с мелодична напевност. — Танатос ще бъде метнат на скарата. — Тя се усмихна на Артемида. — А аз страшно обичам скара. Само ми кажи как го искаш, акри — приготвен по обикновената рецепта или добре препечен. Лично аз предпочитам добре препечената коричка. Особено добре хрупкат, ако ги панираш. Което ми напомни, че ще ми трябва галета.
Артемида преглътна шумно.
— Не можеш да насъскаш това нещо срещу него. Без теб то е неконтролируемо.
— Тя прави само каквото аз й наредя.
— Това нещо представлява заплаха, със или без теб. Зевс забрани то да излиза в света на смъртните самж.
При тези думи Аш се изсмя подигравателно.
— Тя представлява по-малка заплаха от теб и освен това непрекъснато излиза сама.
— Не мога да повярвам, че го пускаш на свобода толкова безотговорно. Какво си мислиш?
Докато те спореха, Сими се рееше из стаята, съставяйки си списък в малък, подвързан с кожа бележник.
— Така, да видим. Трябва да си взема пикантния сос за скара. Непременно ръкохватки, защото ще бъде горещ, когато го опърля. Ще ми трябват и едно-две ябълкови дръвчета, които да направя на трески, та месото да е хубаво и да придобие дъх на ябълки. Така ще стане по-апетитно, че хич не обичам вкуса на деймони. Пфу!
— Сега пък какво прави? — попита Артемида, когато осъзна, че Сими си говори сама.
— Списък на нещата, които ще и трябват, за да убие Танатос.
— Звучи така, сякаш възнамерява да го изяде.
— Вероятно.
Артемида присви очи.
— Не може да го изяде. Забранявам.
От устните на Аш се откъсна зловещ полусмях.
— Може да прави каквото си поиска. Лично аз я научих, че нищо не бива да се прахосва.
Сими поспря и вдигна глава от списъка си, за да изсумти по посока на Артемида.
— Сими я е грижа за опазването на околната среда. Яде всичко, освен копита. Тях не ги обичам, болят ме зъбите. — Тя погледна към Аш. — Танатос няма копита, нали?
— Не, Сими, няма.
Сими изписка щастливо.
— О! Тази вечер ще има хубаво похапване. Деймон на скара. Може ли да тръгвам вече, акри? Може ли? Може ли? Много моля!
Сими затанцува наоколо, като преливащо от щастие малко дете на празненство за рожден ден.
Аш прикова поглед в Артемида.
— Само от теб зависи, Арти. Ти решаваш дали ще умре, или ще живее.
— Не, акри! — изскимтя Сими след кратка слисана пауза. Звучеше така, сякаш изпитва болка. — Не я питай. Тя никога не ме оставя да се забавлявам. Тя е гадна богиня!
Аш знаеше колко много Артемида ненавижда, когато той спечелеше спор между тях двамата. Очите й пламтяха с едва сдържана ярост.
— Какво искаш да направя?
— Каза, че Зарек е негоден да живее, че представлява заплаха за останалите. Единственото, за което те моля, е да оставиш Темида да отсъди. Ако нейният съдия реши, че Зарек поставя в опасност онези, които го заобикалят, лично ще изпратя Сими да сложи край на живота му.
Сими оголи зъби срещу Артемида, докато двете си разменяха усмивки, от които капеше отрова.
Най-сетне Артемида отново погледна към Аш.
— Много добре тогава. Само че нямам доверие на твоя демон. Ще накарам Танатос да не предприема нищо засега, но след като Зарек бъде признат за виновен, ще изпратя Танатос да го довърши.
— Сими — каза Аш на своята спътница демон. — Върни се при мен.
Тя изглеждаше отвратена от самата мисъл за това.
— „Върни се при мен, Сими“ — изимитира го тя, докато променяше физическата си форма. — Не изпържвай богинята. Не изпържвай Танатос. — Тя издаде странен звук, подобен на конско изцвилване. — Аз не съм някакво си йо-йо, акри. Аз съм Сими. Страшно мразя, когато се настроя да ида да убия някого и вече предвкусвам удоволствието, и ти изведнъж кажеш не. Не ми харесва. Скучно е. Вече изобщо не ме оставяш да се забавлявам.