— Виновен ли е?
Астрид се сепна, когато гласът на Артемида отекна в главата и. Всяка вечер, откакто бяха довели Зарек в къщата и, Артемида я тормозеше с един и същи въпрос, отново и отново, докато Астрид не бе започнала да се чувства като Жана д’Арк, измъчвана от въображаеми гласове.
— Още не, Артемида. Той току-що се събуди.
— Е, какво ти отнема толкова дълго време? Докато той е жив, Ахерон е изнервен, а аз ненавиждам, когато е толкова неспокоен. Отсъди най-сетне, че се е провинил.
— Защо толкова много искаш да го видиш мъртъв?
Възцари се тишина. За миг Астрид си помисли, че Артемида си е тръгнала, затова отговорът, когато се разнесе, я изненада.
— Ахерон не обича да гледа как някой страда. Особено един от Нощните му ловци. Така че, докато Зарек е жив, Ахерон ще се измъчва, а независимо какво си мисли той, не ми е приятно да го виждам как се измъчва.
Астрид за първи път чуваше Артемида да изрича нещо подобно. Богинята далеч не се славеше с доброта и състрадателност, нито пък с това, да я е грижа за другиго, освен за нея самата.
— Обичаш ли Ахерон?
— Ахерон не те засяга, Астрид — остро отвърна Артемида. — Сега от значение е единствено Зарек и се кълна, че ако изгубя още от лоялността на Ахерон заради това, горчиво ще съжаляваш.
Астрид настръхна при враждебния тон на богинята и заплахата й. Щеше да е нужно нещо повече от Артемида, за да я нарани, и ако богинята искаше битка, най-добре да дойдеше подготвена.
Астрид може вече и да не харесваше работата си, ала въпреки това я приемаше сериозно и никой, особено пък Артемида, нямаше да я принуди да произнесе преждевременна присъда.
— Ако осъдя Зарек прекалено бързо, не мислиш ли, че Ахерон ще се ядоса и ще поиска ново отсъждане?
Артемида издаде груб звук.
— Освен това ти увери Ахерон, че няма да се месиш. Накара го да се закълне, че няма да се свързва с мен, за да се опита да повлияе на присъдата ми, а ето че ти правиш точно това. Как според теб ще реагира той, ако му кажа за постъпката ти?
— Много добре — сопна се Артемида. — Повече няма да те безпокоя. Ала позабързай се малко!
Най-сетне сама, Астрид остана да седи в кабинета, обмисляйки как да продължи оттук нататък, как да притисне Зарек, за да види дали ще се прекърши и ще стане агресивен.
Той беше нападнал къщата й, но не и нея. Саша се бе нахвърлил отгоре му и макар че Зарек го беше наранил, вълкът го беше наранил много повече. Беше честна схватка между двамата и Зарек не се беше опитал да убие Саша, задето го беше нападнал. Просто го беше откопчил от себе си, а после го беше оставил на мира.
Вместо да потърси отмъщение, му беше дал вода.
Досега най-тежките му престъпления бяха войнственото му отношение и фактът, че имаше наистина плашещо присъствие. Но освен това вършеше неща, които бяха в пълен разрез с навъсеността му.
Разумът й нашепваше да стори онова, което Артемида искаше от нея. Да го обяви за виновен и да избяга.
Инстинктите й казваха да изчака.
Стига той да не се нахвърлеше върху Саша или нея, Астрид възнамеряваше да направи точно това.
Но ако Зарек само опиташе да им стори зло, тя се махаше, а с него беше свършено.
Няма такова нещо като невинен мъж…
Астрид изпусна уморено дъха си. Беше го казала на сестра си Ати последния път, когато двете бяха разговаряли. Част от нея наистина го вярваше. Нито веднъж през всички тези векове не беше намерила някого за невинен. Всеки, когото някога бе съдила, я бе лъгал.
Всички се бяха опитали да я заблудят.
Някои се бяха опитали да я подкупят.
Някои бяха опитали да избягат.
Някои бяха опитали да я пребият.
Един се беше опитал да я убие.
Астрид се зачуди в коя ли категория щеше да попадне Зарек.
Пое дълбоко дъх, за да се окуражи, след което се изправи, отиде в стаята си и зарови из дрехите, които Саша носеше, когато беше в човешката си форма.
— Какво правиш? — попита вълкът, присъединявайки се към нея.
— Зарек има нужда от дрехи — отвърна тя на глас, без да се замисли.
Саша я гризна по ръцете и натика с нос дрехите си обратно в кошницата на дъното на дрешника.
— Да си намери свои. Тези са мои.
Астрид отново ги извади.
— Хайде де, Саша, бъди добричък. Той няма никакви дрехи, а тези, които носи, са изпокъсани.
— Е, и?
Астрид се зае да прехвърля панталоните и ризите, като и се искаше да е в състояние да види.