Трябваше да има друг начин да научи повече за госта си.
Погледът й падна върху Саша, който спеше на леглото и във вълчата си форма. Двамата се познаваха от векове. Той беше почти кутре, когато неговият клан го беше включил да се бие с египетската богиня Баст10 против Артемида.
След като войната между двете богини приключи, Артемида бе изискала всички, които се бяха били срещу нея, да бъдат съдени. Полусестрата на Артемида, Лера, бе изпратена да свърши работата и бе намерила всички за виновни, с изключение на Саша, който беше прекалено млад, за да го държат отговорен, задето беше следвал чужди заповеди.
Собствената му глутница начаса се беше обърнала против него, мислейки, че ги е предал, за да бъде помилван, въпреки че той беше едва на четиринайсет години. В света на Катагария властваха животинските инстинкти и правила. Глутницата винаги беше обединена и всеки, който представляваше заплаха, биваше убит, дори да беше един от тях.
Така че те едва не го бяха убили. За щастие, Астрид го беше намерила и с грижите си го беше върнала към живот, и макар че той истински ненавиждаше олимпийските богове, обикновено беше толерантен към нея.
Би могъл да я остави по всяко време, ала нямаше къде да отиде. Шейпшифтърите от Аркадия искаха да го видят мъртъв, задето някога се беше бил заедно с Катагарийските убийци, които се бяха обърнали против олимпийските богове, а убийците искаха смъртта му, защото беше предал своя клан. Дори и сега животът му беше в опасност.
Навремето той беше див и ужасен да не бъде разкъсан на парчета от събратята си. Така че преди всички онези векове той и Астрид бяха сключили съюз, който беше от полза и за двама им. Тя беше попречила на другите да го убият, докато беше още кутре, а той й помагаше, когато тя не можеше да вижда.
С течение на времето се бяха сприятелили и сега Саша беше с нея от лоялност.
Магическите му катагарски сили далеч превишаваха нейните и той често ги използваше по нейно искане.
Астрид се замисли за това.
Воините Катагария можеха да пътуват във времето…
Ала не и без ограничения. Не, нуждаеше се от нещо, което да гарантира, че ще се върне, преди Зарек да се е събудил.
В моменти като този и се искаше да беше истинска богиня, а не просто нимфа. Боговете притежаваха умения, които.
Тя се усмихна, осенена от внезапна идея.
— М’Адок — прошепна, призовавайки един от Ловците на сънища. Те бяха богове на съня и властваха над Фантозис, царството на сенките между съзнателното и подсъзнателното.
В миг въздухът около нея затрептя от невидимата мощна енергия, която предвещаваше появата на един от Ловците на сънища.
Висок близо два метра и петнайсет сантиметра, М’Адок я караше да се чувства като джудже, нещо, което Астрид знаеше от опит. Въпреки че точно сега не можеше да го види, тя знаеше точно как изглежда. Дългата му черна коса беше толкова тъмна, че не отразяваше никаква светлина, а очите му бяха толкова бледосини, че сякаш бяха безцветни и като че ли грееха.
Като всички други като него и той бе толкова красив за зрящите, че беше трудно дори да го погледнеш.
— Малка братовчедке. — Гласът му беше наелектризиращ и съблазнителен, ала въпреки това лишен от емоции… тъй като те бяха забранени за Ловците на сънища. — Доста време мина. Поне триста-четиристотин години.
Астрид кимна.
— Бях заета.
Той докосна ръката и, та тя да знае къде се намира.
— От какво се нуждаеш?
— Знаеш ли нещо за Нощния ловец Зарек?
Ловците на сънища нерядко бяха лечители на Нощните ловци, изцелявайки ги както физически, така и душевно. Тъй като в Нощни ловци бяха превръщани хора, пострадали от ужасна несправедливост или насилие, на новосъздадените Ловци нерядко изпращаха Ловци на сънища, които да им помогнат да се възстановят душевно и да могат да изпълняват задълженията си, без да наранят някого.
След като Нощните ловци се оправеха, Ловците на сънища ги следваха през времето и им помагаха да се излекуват физически, когато бъдеха ранени. Ето защо Нощните ловци изпитваха свръхестествена нужда да спят всеки път, когато пострадат.
Ловците на сънища можеха да действат единствено насън.
— Знам за него.
Астрид зачака обяснение, но такова не последва и тя попита:
— Какво знаеш?
— Че за него няма помощ и никой от събратята ми не се наема да опита.
10
Басг или Бастет — египетска богиня на радостта, празниците, танците, музиката и плодородието. — Б.пр.