Баща му го сграбчи за врата и се обърна към Валерий, който междувременно също се беше изправил. С другата си ръка улови Валерий за дрехите и му се озъби:
— Отвращаваш ме. Майка ти беше такава курва, че се чудя какъв ли страхливец е истинският ти баща. Защото знам, че не може да си мой син.
Зарек видя болката, припламнала в очите на Валерий, но брат му бързо я прикри. Баща му винаги използваше тази лъжа, когато беше ядосан на Валерий. Та човек трябваше просто да погледне двамата, за да му стане ясно, че Валерий е точно толкова негов син, колкото и Зарек.
Баща му блъсна Валерий настрани и като го дърпаше за косата, повлече Зарек към една сергия.
Зарек искаше да сложи ръка върху тази на баща си, та да не го боли чак толкова, ала не смееше.
Баща му не търпеше той да го докосва.
— Ти търговец на роби ли си? — попита баща му.
Пред тях се беше появил възрастен мъж.
— Да, господарю. Мога ли да ви предложа някой роб?
— Не. Аз искам да ти продам един.
Зарек зяпна, когато осъзна какво се случва. Мисълта да напусне дома си го ужасяваше. Колкото и лошо да беше там, беше чул предостатъчно истории от останалите роби, за да е наясно, че животът му би могъл да бъде далеч по-отвратителен.
Старият търговец на роби погледна радостно към Валерий, който пребледня и побърза да отстъпи назад.
— Красиво момче, господарю. Хубава сумичка мога да му взема.
— Не той — озъби се командирът. — Ей този.
И той побутна Зарек към търговеца, който изви презрително устни и си запуши носа.
— Това шега ли е?
— Не.
— Татко…
— Затваряй си устата, Валерий, или ще приема предложението му за теб.
Валерий хвърли съчувствен поглед на Зарек, ала прояви благоразумието да запази мълчание.
Търговецът на роби поклати глава.
— Този не струва нищо. За какво го използвахте?
— Момче за бой.
— Вече е прекалено голям за това. Купувачите ми искат по-малки, хубави деца. Тази отрепка не става за нищо, освен за просия.
— Вземи го и ще ти дам два денария12.
Зарек зяпна при думите на баща си. Щеше да плати на търговеца, за да го вземе? Такова нещо беше нечувано.
— Ще го взема срещу четири денария.
— Три.
Търговецът на роби кимна.
— Нека бъдат три тогава.
Зарек усети, че не може да диша, докато думите им отекваха в него. Беше толкова жалък, че баща му беше принуден да плати, за да се отърве от него? Дори най-евтините роби струваха поне две хиляди денария.
Но не и той.
Точно както твърдяха всички — той наистина не струваше нищичко. Нищо чудно, че всички го ненавиждаха.
Видя как баща му плати на търговеца и без нито дума се отдалечи, дърпайки Валерий със себе си.
В замъгленото зрение на Зарек изникна една по-млада версия на търговеца на роби, който изпусна дъха си отвратено.
— Какво ще го правим, татко?
Търговецът опита монетите със зъби.
— Прати го да изчисти отходната яма за останалите роби. Ако хване някаква болест и умре, кой го е грижа? По-добре той да я изчисти, отколкото някой, когото можем да продадем с печалба.
По-младият мъж се усмихна и побутна Зарек с една пръчка.
— Хайде, жалък плъх. Нека ти покажа какви са новите ти задължения.
Астрид се пробуди от съня с разтуптяно сърце. Беше в леглото си, заобиколена от мрака, с който беше свикнала, докато болката на Зарек я заливаше като вълна.
Никога досега не беше изпитвала подобно отчаяние. Подобен копнеж. Подобна ненавист.
Зарек мразеше всички, ала най-много мразеше себе си. Нищо чудно, че беше полудял. Как би могъл да живее с такова страдание?
— М’Адок? — прошепна тя.
— Тук съм. — Той приседна до нея.
— Остави ми мъничко от серума, както и малко от серума Лотос.
— Сигурна ли си?
— Да.
6
Зарек се събуди малко след пладне. Много рядко спеше през целия ден. Беше по-скоро нещо като дрямка. През лятото в колибата му беше прекалено горещо, за да спи добре, а през зимата — твърде студено.
Ала най-вече се дължеше на това, че сънищата му никога не му позволяваха да спи твърде дълго. Миналото го измъчваше прекалено безпощадно, а когато спеше, не можеше да държи спомените далеч от себе си.
Ала когато отвори очи и чу вятърът да свири отвън, се сети къде се намира.