— Зарек! — ахна Астрид. — Как можа да го кажеш!
Той стисна зъби. Е, добре, повече нямаше да говори. И без това най-много го биваше да си мълчи.
Вълкът продължи да скимти и джафка.
— Шшш — успокои го Астрид. — Ако не иска да се къпе, това не ни влиза в работата.
Изгубил изведнъж апетит, Зарек остави чинията си на масата и се върна в стаята си, където нямаше да ги обижда със своето присъствие.
Астрид отиде пипнешком до масата, очаквайки да намери Зарек там. Единственото, което откри, беше чинията му с недокоснатата храна.
— Какво стана? — попита тя Саша.
— Ако не знаех, че е невъзможно, бих казал, че си го засегнала. Само че като нищо е отишъл в стаята си, за да си вземе оръжие и да ни претрепе.
— Саша! Кажи ми какво се случи току-що.
— Добре де. Остави чинията на масата и излезе.
— Как изглеждаше?
— Никак. Лицето му беше напълно безизразно.
Това изобщо не и помогна, така че тя тръгна да го търси.
— Махай се — сопна се Зарек, когато тя почука на вратата му и я отвори. Застанала на прага, на Астрид й се щеше да може да го види.
— Какво искаш, Зарек?
— Аз… — Гласът му заглъхна.
— Ти какво?
Не бе в състояние да изрече истината. Искаше да се стопли. Поне веднъж в живота си искаше топлина. Не само физическа, но и душевна.
— Искам да си вървя.
Астрид въздъхна.
— Ще умреш навън.
— Е, и?
— Наистина ли животът ти няма никаква стойност, нито смисъл?
— Да.
— Тогава защо не си му сложил край досега?
Зарек изсумтя.
— И защо да го правя? Единственото удоволствие в живота ми е мисълта, че вбесявам всички около себе си. Умра ли, те всички ще се зарадват. А определено нямам намерение да им доставям това удоволствие.
За негова изненада, тя се засмя.
— Ще ми се да можех да видя лицето ти, за да знам дали се шегуваш, или не.
— Вярвай ми, говоря съвсем сериозно.
— Тогава ми е жал за теб. Ще ми се да имаше нещо, което да те прави щастлив.
Зарек извърна очи от нея. Щастлив. Той дори не разбираше значението на думата. Тя му бе така чужда, както и думата „нежност“. „Състрадание“.
„Обич“.
Ето това беше дума, която никога не беше влизала в речника му. Не можеше да си представи какво изпитват другите.
От любов Талон едва не бе умрял, за да може Съншайн да живее. От любов Съншайн беше предложила душата си в замяна на свободата на Талон.
Единственото, което той познаваше, беше омраза и гняв. Единственото, което го грееше. Единственото, което го поддържаше жив. Докато мразеше, имаше причина да живее.
— Защо ти е да живееш сама в тази къща?
Астрид сви рамене.
— Приятно ми е да си имам свое местенце. Семейството ми често идва на гости, но предпочитам да съм сама.
— Защо?
— Защото не ми е приятно да се отнасят с мен като с дете. Майка ми и сестрите ми се държат с мен, сякаш съм безпомощна. Искат всичко да вършат вместо мен.
Астрид зачака Зарек да каже нещо, но той не го стори.
— Искаш ли да се изкъпеш? — попита тя след мъничко.
— Дразня ли те?
Астрид поклати глава.
— Ни най-малко. Ти си решаваш.
На Зарек никога не му се беше налагало да се тревожи за неща като къпане. Докато беше роб, никой не го беше грижа дали е чист, или не, а истината бе, че той предпочиташе да ходи мръсен, та никой да не се доближава до него повече, отколкото беше необходимо.
Като Нощен ловец беше съвършено сам още преди изгнанието му в Аляска. А когато беше дошъл тук, дори нещо така простичко като това, да се къпе, се бе оказало толкова сложно, че той почти беше престанал да го прави.
Едва след като хората започнаха да се заселват във Феърбанкс, той си купи голяма вана, която използваше само когато знаеше, че трябва да отиде в града.
Краткият му престой в Ню Орлиънс беше скъпоценна наслада от течаща топла и студена вода и душове, които можеха да текат цял час, преди водата да изстине.
Ако Астрид му беше заповядала да се изкъпе, дори не би помислил да го стори. Но тъй като му беше предложила избор, той се отправи към банята.
— Кърпите са в шкафа в коридора.
Зарек поспря пред дрешника до банята и го отвори. Като всичко в къщата, и той беше грижливо подреден. Кърпите до една бяха прилежно сгънати. По дяволите, дори бяха подбрани така, че да подхождат по цвят на останалата част от къщата.