Този страх можеше да се види дори в очите на Артемида, докато тя вървеше до него.
Никой не знаеше какви бяха отношенията между двамата. Те никога не се докосваха един друг, рядко се поглеждаха. И все пак Ахерон често посещаваше Артемида в нейния храм.
Когато Астрид беше дете, той идваше да посещава и нея. Играеше с нея, учеше я как да контролира доста ограничените си сили. Беше й донесъл безчет книги както от миналото, така и от бъдещето. Всъщност именно той й бе дал „Малкият принц“.
Тези гостувания престанаха в деня, в който тя навлезе в пубертета и си даде сметка точно колко съблазнителен мъж беше Ахерон. Тогава той се отдръпна, издигайки осезаема стена помежду им.
— На какво дължа тази чест? — попита Астрид, когато тримата я наобиколиха.
— Имам работа за теб, миличка — каза майка й и тя изкриви лице в болезнена гримаса.
— Нали се разбрахме, че мога да си взема малко почивка.
— О, хайде де, Астрид — намеси се Артемида. — Имам нужда от теб, малка братовчедке. — Тя хвърли злобен поглед на Ахерон. — Един Нощен ловец трябва да бъде приспан.
Ахерон наблюдаваше Астрид с напълно безизразно лице.
Тя въздъхна. Изобщо не искаше да го прави. Твърде много векове, прекарани в съдене на другите, я бяха довели до емоционален срив. Беше започнала да подозира, че вече не е в състояние да чувства ничия болка.
Дори собствената си.
Именно липсата на състрадание беше съсипала сестрите й. А сега тя се боеше, че ще съсипе и нея.
— Има и други съдници.
Артемида изпусна отвратено дъха си.
— Нямам им доверие. Те са разни милозливи лигльовци, които като нищо ще го оправдаят, вместо да го признаят за виновен. Трябва ми прагматичен, безпристрастен съдия, който не може да бъде отклонен от това, да постъпи както е правилно и необходимо. Нуждая се от теб.
Косъмчетата по тила на Астрид настръхнаха и тя се обърна към Ахерон, който стоеше, скръстил ръце на гърдите си, приковал в нея нетрепващия поглед на необикновените си сребристи очи, в които сякаш се вихреха мъгли.
Не за първи път искаха от нея да съди провинил се Нощен ловец, ала днес Астрид усещаше нещо различно у Ахерон.
— Вярваш, че е невинен, нали? — попита тя.
Ахерон кимна.
— Невинен, как ли пък не — презрително процеди Артемида. — Той би убил всяко живо същество, без да му мигне окото. Не притежава никакъв морал и не го е грижа за другиго, освен за самия себе си.
Ахерон хвърли на Артемида поглед, който красноречиво казваше, че тези думи спокойно може да се отнасят и за друг от познатите му.
Поглед, който едва не извика усмивка върху устните на Астрид.
Майка й се поотдръпна назад, за да не им се бърка, а Ахерон коленичи до шезлонга на Астрид и срещна погледа и.
— Знам, че си уморена, Астрид. Знам, че искаш да се откажеш от всичко това, но нямам доверие някой друг да го съди.
Астрид се намръщи, когато го чу да говори за неща, които не беше споделила с никого. Никой не знаеше, че иска да се откаже.
Артемида хвърли изпълнен с жлъч поглед на Ахерон.
— Защо толкова настойчиво увещаваш моя избор на съдник? Та откакто свят светува тя никого не е признала за невинен.
— Знам — отвърна Ахерон със своя плътен, дълбок глас, който бе по-съблазнителен дори от невероятния му външен вид. — Но вярвам, че ще постъпи правилно.
Артемида присви очи.
— Какъв номер кроиш?
С напълно безизразно лице, той продължи да наблюдава Астрид с настойчивост, която я смущаваше.
— Никакъв.
Астрид си помисли дали да не приеме задачата — заради Ахерон. Той никога не я беше молил за каквото и да било, а тя прекрасно помнеше колко пъти я бе утешавал като малка. Беше й като баща и по-голям брат.
— Колко дълго ще трябва да остана? — попита ги тя. — Ако отида и се окаже, че Нощният ловец не може да бъде спасен, може ли да приключа незабавно?
— Да — отвърна Артемида. — Всъщност колкото по-бързо го признаеш за виновен, толкова по-добре за всички ни.
Астрид се обърна към мъжа до себе си.
— Ахерон?
Той кимна в знак на съгласие.
— Ще приема твоето решение, каквото и да е то.
Артемида грейна.
— Значи се споразумяхме, Ахерон. Дадох ти съдия.
— Така е — потвърди той и усмивка подръпна крайчеца на устните му.
От което Артемида изведнъж придоби неспокоен вид. Премести поглед от Ахерон към Астрид и обратно.