Какво ставаше?
Посегна към вратата и в този миг коленете му се подкосиха. А после над него се спусна мрак.
Астрид потръпна, когато чу как тялото му рухна на земята. Как и се искаше да го беше уловила, преди да е паднал. Но без зрение, не можеше да стори кой знае какво.
Приближи се до него и провери дали е добре. За щастие, изглежда, че не беше пострадал от измамата й.
— Саша? — повика тя, тъй като се нуждаеше от помощта му, за да вдигне Зарек от пода.
— Какво стана? — попита Саша, приближавайки се до нея.
— Упоих го.
Астрид почувства как Саша прие човешката си форма.
От опит знаеше, че е гол — винаги беше, когато променяше формата си. Много рядко го беше виждала в човешки облик. Като воин Катагария, естественото му и предпочитано състояние беше на вълк, ала вродените му магически умения му позволяваха от време на време да приема човешка форма, ако се наложеше. И уменията, и физическата му сила бяха по-ограничени като човек, поради което той предпочиташе да бъде вълк.
Все пак имаше някои неща, които расата му предпочиташе да прави в човешки облик. Неща като чифтосване и хранене.
Като човек Саша имаше дълга руса коса, толкова светла, че беше така бяла, както и вълчата му козина. Очите му имаха наситен електриковосин цвят, който пронизваше и в двата му облика, а лицето му…
Пленително, с изваяни черти. Линиите на лицето му бяха съвършени и изчистени. Мъжествени. Жалко, че Астрид никога не бе изпитвала сексуално привличане към него, защото тялото му беше точно толкова атлетично и мускулесто като това на Зарек.
Ала при цялата си красота и чар, Саша й беше просто приятел, който често се държеше с нея като прекалено грижовен по-голям брат.
— Какво си мислеше? — попита той с дълбок баритонов глас, натежал от магьосническата му сила. Говореше се, че воините Катагария бяха в състояние да съблазнят всяка жена просто като произнесат името й.
Сексуалната им мощ и издръжливост бяха пословични, дори сред боговете.
И все пак единственото, което Астрид можеше да направи, бе да оцени съблазнителната привлекателност на Саша. Нито веднъж не й се беше поддала.
— Не може да си тръгне оттук, преди изпитанието да е свършило, и ти го знаеш.
Саша изпусна раздразнено дъха си.
— С какво го упои?
— Серум Лотос.
— Астрид, имаш ли представа колко е опасен този серум? Убил е безброй смъртни. Една глътка и може да полудеят. Или още по-лошо — да се пристрастят към него така, че да откажат да се събудят от сънищата си.
— Зарек не е смъртен.
Саша въздъхна.
— Не, не е.
Астрид се завъртя на пети.
— Отнеси го в леглото му, Саша.
— Ами думичката „моля“?
Астрид се обърна наляво, надявайки се да се взира сърдито в него.
— Защо си толкова невъзможен напоследък?
— А ти защо ме командориш така? Според мен този мъж ти влияе и това не ми харесва. — Той поспря за миг, преди да продължи. — Никога не забравяй, Астрид, че съм тук по свой избор. Единствената причина да бъда до теб е, че не искам да те видя наранена.
Астрид се пресегна и сложи ръка върху неговата.
— Знам, Саша. Благодаря ти.
Той покри ръката и със своята и я стисна лекичко.
— Не го допускай в себе си, нимфо. У него има толкова много мрак, че напълно ще изличи цялата доброта, която притежаваш.
Астрид се замисли за миг над думите му. От много време насам не се беше смятала за добра.
— Има хора, които биха казали същото и за теб.
— Те не ме познават.
— А ние не познаваме Зарек.
— Познавам тези като него по-добре, отколкото ти, нимфо. Прекарах живота си, биейки се с мъже като този. Мъже, които гледат на света като на враг и които мразят всички около себе си. — Саша я пусна и вдигна Зарек от пода с пъхтене. — Брани сърцето си, Астрид. Не искам отново да те видя наранена.
Докато той отнасяше Зарек в леглото му, Астрид приседна на пода и се замисли над думите му. Имаше право. Толкова беше очарована от Майлс, че дори сляпа, не бе успяла да го види такъв, какъвто бе в действителност.
Ала Майлс беше арогантен. Самомнителен.
А Зарек не бе нито едното, нито другото.
Майлс се преструваше, че го е грижа за другите, докато всъщност го беше грижа единствено за себе си.
Зарек не го беше грижа за никого, а най-малко — за себе си.
Имаше само един начин да разбере със сигурност.