Тя се изправи и отиде в кухнята, където наля чаша сок за Саша.
— Какво ще правиш с него? — попита приятелят и, когато се присъедини към нея след няколко минути.
— Ще го оставя да поспи малко — отвърна тя уклончиво.
Ако Саша знаеше какво си е наумила, щеше да получи истеричен припадък, а тя изобщо не беше в настроение да се разправя с разярени мъже вълци.
Подаде му чашата и той я пое, без да каже нищо. Миг по-късно го чу как отвори хладилника, а тя отиде до кухненския плот, за да го изчака, докато той тършуваше за храна.
Докато Саша отнасяше Зарек в стаята му, Астрид беше капнала мъничко от серума в напитката му. Отне по-дълго време, докато той му подейства — заради метаболизма си шейпшифтърите бяха по-трудни за упояване от хората.
— Астрид, кажи ми, че не си го направила — рече Саша малко по-късно, когато серумът започна да действа.
А после тя чу тихото електрическо припукване, което предвещаваше промяната във физическия му облик. Приближи се до него и установи, че той вече бе вълк и бе потънал в сън.
Останала сама, Астрид обиколи къщата, уверявайки се, че лампите и котлонът са изключени, а отоплението е сложено на приятна температура. След това взе серума Идиос от стаята си и стискайки го в ръка, отиде в спалнята на Зарек.
Отпи глътка, а после се сгуши до него, за да заспи и да научи повече за този мъж и за тайните, спотаени в сърцето му.
7
Зарек беше в Ню Орлиънс. Далечна музика се носеше в хладния нощен въздух, докато той стоеше край стария Урсулински метох във Френския квартал.
Група туристи се бяха скупчили около един екскурзовод, облечен като Лестат от романите на Ан Райс, докато друг „вампир“, с дълго черно наметало и изкуствени зъби, стоеше встрани и ги наблюдаваше.
Туристите слушаха съсредоточено, докато екскурзоводът им разказваше за известно убийство, станало в града. Две тела били намерени на стъпалата пред метоха, напълно изцедени от кръв. Старите легенди говореха, че според мълвата някога в метоха живеели вампири, които излизали нощем, за да ловуват из града.
Зарек изсумтя при тази нелепица и екскурзоводът, който твърдеше, че е тристагодишен вампир, на име Андре, го погледна.
— Хей! — каза Андре на групата си и посочи към Зарек. — Ето ви един истински вампир ей там.
Туристите като един се обърнаха към Зарек, който ги гледаше зло. Преди да помисли по-добре, той оголи кучешките си зъби насреща им и изсъска.
Туристите изпищяха и побягнаха.
Както и екскурзоводите.
Ако умееше да се смее, Зарек щеше да го стори, гледайки ги как се носят колкото ги държат краката надолу по улицата. Ала единственият начин, по който той демонстрира удоволствието си от хаоса, който беше причинил, бе циничната извивка на устните му.
— Не мога да повярвам, че го направи.
Зарек погледна през рамо и видя Ахерон, застанал в сенките като мрачно привидение, с черни дрехи и дълга лилава коса.
Зарек сви рамене.
— Когато спрат да бягат и помислят малко, ще решат, че е било част от шоуто.
— Но не и екскурзоводът им.
— Ще помисли, че е било шега. Хората винаги ни обясняват по този начин.
Ахерон въздъхна тежко.
— Кълна се, Зи. Надявах се, че ще използваш времето си тук, за да покажеш на Артемида, че отново можеш да бъдеш сред хора.
Зарек го погледна насмешливо.
— Ама разбира се. Като си започнал, защо не вземеш да ме намажеш с лайна и да ми кажеш, че е кал?
Той понечи да се отдалечи.
— Не ми обръщай гръб, Зи.
Зарек не спря.
Ахерон използва силите си, за да го притисне към една тухлена стена. Зарек не можеше да не му отдаде заслуженото — не го докосна. През тези две хиляди години и с пръст не го беше пипнал. Нито веднъж. Сякаш разбираше какво умствено страдание му причинява такъв контакт.
По някакъв странен начин Зарек имаше чувството, че Ахерон уважава това.
Атлантът срещна погледа му и го задържа.
— Миналото е мъртво, Зи. А бъдещето ще бъде такова, каквото го направиш тук през тази седмица. Отне ми петстотин години преговори с Артемида, за да получиш възможност да й докажеш, че можеш да се държиш както трябва. В името на здравия разум и на живота ти, не го пропилявай.
Ахерон го пусна и тръгна след туристите.
Зарек не помръдна, докато не остана сам. Просто си стоеше там и мислеше, а думите на Ахерон го заливаха като вълна. Не искаше да си тръгва от този град. От мига, в който беше пристигнал и бе видял тълпата, събрала се на Джаксън Скуеър, беше запленен от Ню Орлиънс.