Астрид потрепери от леко драскащия допир на бузата му до нейната. От дъха му, милващ леко кожата й.
Неочакваната му нежност я проряза.
Беше видяла достатъчно от живота му, за да знае, че нежността не бе нещо, с което той имаше какъвто и да било опит, и все пак я държеше така внимателно.
— Толкова си топла — прошепна в ухото й. Топлият му дъх погъделичка шията й и изпрати тръпки по цялото й тяло.
А после той се поотдръпна и я загледа така, сякаш тя му беше неизразимо скъпа. Проследи линията на челюстта й с опакото на ръката си. Очите му, приковани в нея, бяха тъмни и измъчени, сякаш не можеше да повярва, че тя е с него.
С несигурен поглед, той докосна устните и с върха на палеца си.
— Никога досега не съм целувал някого.
Признанието му я порази. Как бе възможно един толкова красив мъж никога да не беше целуван?
В очите му лумна огън.
— Искам да те вкуся, Астрид. Да те почувствам гореща и влажна под себе си. Да те гледам в очите, докато те чукам.
Астрид потрепери от неговата грубост. Беше точно каквото очакваше от будния Зарек, ала отказваше да го приеме от този.
Онова, което той предлагаше сега, не беше позволено. На Астрид й беше забранено да престъпва тази граница с онези, които съдеше.
Единственият, с когото някога бе изкушена да наруши това правило, беше Майлс. Но тя бе устояла и мъдро бе избрала да се държи настрани от Майлс.
Само че със Зарек не беше толкова лесно. Нещо у него я докосваше по начин, както нищо друго досега.
Вдигна поглед към измъчените му черни очи и видя раненото му сърце…
Той никога не бе познал нежност. Никога не бе почувствал топлината на изпълнено с обич докосване.
Астрид не можеше да го обясни, ала искаше да бъде неговата първа, а той — нейният. Искаше да го приласкае в обятията си и да му покаже какво е да бъдеш приет от някого.
Направиш ли го, можеш да изгубиш работата си на съдница.
А тя бе всичко, което Астрид някога бе искала да бъде.
Ако не го направеше, Зарек можеше да изгуби живота си. Предложеше ли му близостта си сега, възможно бе да му покаже, че няма нищо страшно в това, да се довери на някого.
Възможно бе да се докосне до поета в него и да му разкрие един свят, в който той би бил свободен да позволи на другите да видят и нежната му страна. Да му покаже, че няма нищо лошо в това, да се сприятели с някого.
Астрид най-сетне разбра какво бе имал предвид Ахерон.
Ала как би могла да спаси Зарек? Той се беше обърнал срещу онези, които е трябвало да защитава, и ги беше убил.
Тя се нуждаеше от доказателство, че той никога вече нямаше да стори нещо такова. Можеше ли да го открие?
Трябваше. Нямаше друг избор. Последното, което искаше, бе да го види как отново страда.
Щеше да го защити, каквото и да ставаше.
— Няма да те чукам, Зарек — прошепна тя. — Никога. Но ще правя любов с теб.
Той изглеждаше озадачен и несигурен.
— Никога не съм правил любов с някого.
Астрид вдигна студената му ръка към устните си и целуна пръстите му.
— Ако искаш да се научиш, ела с мен.
Зарек не можеше да диша, когато тя се отдръпна от него. В гърдите му бушуваха странни, непознати чувства. Боеше се от онова, което тя му предлагаше.
Ако го докоснеше, щеше ли това да го промени?
Той не очакваше нежност нито от нея, нито от когото и да било. Жалък, ужасяващо обезобразен роб, той бе умрял девствен, а като Нощен ловец рядко беше чукал жени. Нито веднъж в продължение на две хиляди години погледът му не бе потъвал в този на любовницата му, докато я обладаваше. Никога не бе позволявал някому да го прегърне или дори да го докосне.
Последваше ли Астрид, всичко това щеше да се промени.
В съня му, тя имаше зрение и можеше да го види…
Щеше да бъде опитомен. За първи път в живота си щеше да бъде свързан с някого. Физически. Емоционално.
И макар да беше само сън, това завинаги щеше да промени отношението му към нея, защото именно това искаше, дълбоко в себе си, заровено на място, където не смееше да надникне. Погребано в сърце, смазано от жестокост.
— Зарек?
Вдигна очи и я видя да стои на прага на спалнята си. Дългата й руса коса бе разпиляна по раменете й; единственото, което носеше, беше тънка памучна риза с копчета. Дългите й крака бяха голи, съблазнителни.