Светлината зад нея струеше през тънката материя и очертаваше всяка прекрасна извивка на тялото й.
Зарек преглътна. Ако го направеше, Астрид щеше да бъде единствена за него в целия свят. Щеше да бъде негова.
Той щеше да бъде неин.
Щеше да бъде опитомен.
Това е просто сън…
Ала дори насън никой никога не го беше опитомявал.
Досега.
Сърцето му биеше лудешки, когато се приближи до нея и я взе в прегръдките си. Не, той нямаше да бъде опитомен. Не и от това, не и от нея. Ала тя щеше да бъде негова в този сън.
Изцяло негова.
Астрид потрепери при вида на бушуващото, решително изражение върху лицето на Зарек, докато я отнасяше до леглото. В обсидиановите му очи гореше глад и тя си помисли, че може би той имаше право.
Един толкова див мъж никога не би могъл да прави любов.
Разумната част от нея и казваше да се отдръпне. Да сложи край, преди да е станало късно. Ала една друга част отказваше да го стори. Това щеше да й покаже истинската му същност.
Той я положи върху леглото и докосна устните й с пръсти, сякаш за да ги запомни. Да ги вкуси. След това нежно ги разтвори и ги покри със своите.
Астрид беше напълно неподготвена за страстта на целувката му. За необуздаността й. Беше едновременно груба и нежна. Настойчива. Гореща. Сладка. Свирепо ръмжене се надигна в гърлото му, когато езикът му докосна нейния, за да я вкуси, преди да изследва всеки сантиметър от устата и.
За мъж, който никога не се бе целувал, той беше невероятен. Астрид потрепери, когато той опита небцето й и езикът му я прониза със стрели на наслада.
Тя зарови ръце в меката му коса и простена, докато той я ближеше и хапеше лекичко, така че много скоро тя почти изгуби съзнание от екстаз. Никога досега не беше познала нещо подобно.
Нещо като Зарек.
Много отдавна не беше целувала мъж и никога — някой, който да има по-прекрасен вкус от него. Обзе я страх. Не само от него, но и от себе си.
Никой мъж не я беше докосвал. Никога не беше нарушавала клетвата си да не докосва онези, които съди.
Допирът на Зарек можеше да й струва всичко и въпреки това тя не бе в състояние да го отблъсне.
Поне веднъж в живота си тя искаше нещо за себе си. Искаше да докосне недостижимото. Да даде на Зарек нещо специално. Един рядък миг на покой, споделен с някого, който искаше да бъде с него.
Никой друг не би могъл да го оцени повече, отколкото той. Само той можеше да разбере…
Зарек се поотдръпна, за да разкопчае ризата й. Ала онова, което всъщност искаше да направи, бе да я разкъса. Да се изгуби в Астрид, да я смачка под себе си, докато я обладава с цялата необуздана страст, която изпитваше.
Но дори в съня си нямаше да се отнесе така с нея.
По някаква странна причина искаше да бъде нежен. Искаше да прави секс с нея като човек, а не като диво животно. Не искаше да нахлуе неудържимо в нея и с няколко мощни тласъка да постигне миг на преходно удоволствие. Искаше тази нощ да продължи. Искаше да я прекара цялата, държейки Астрид в обятията си.
За първи път в живота си искаше някой да се отнесе с него така, сякаш той има значение. Сякаш я беше грижа за него.
Нито веднъж не бе позволявал на фантазиите и сънищата си да го отведат тук. Ала тази нощ го стори.
Тя улови лицето му в шепи и наклони главата му, така че Зарек да може да надзърне в бледите и очи, които го гледаха, сякаш бе човешко същество. Очи, които виждаха нещо добро у него.
— Толкова си красив, Зарек.
Спокойните и сладостни думи го прорязаха като нож. У него нямаше нищо привлекателно. Никога не бе имало.
Той беше едно нищо.
Но докато съзерцаваше скъпото й лице, за частица от секундата почувства, сякаш беше нещо повече от това.
Несъмнено жена като нея не би го докоснала, ако той действително бе нищо. Нито дори в сънищата му.
Зарек разтвори ризата й, за да може да види тялото й. Гърдите й бяха средно големи, розовите им зърна — твърди и изпъкнали, молещи се да ги вкуси. Коремът й беше окръглен едва-едва, кожата й — бяла и подканваща. Ала онова, от което дъхът му секна, бе гледката на полуотворените й крака. На влажните тъмноруси къдрици между тях, в които се криеше обещание за истински рай. Или поне толкова близо до рая, колкото някой като него би могъл да се надява да стигне.
Астрид затаи дъх при вида на животинския поглед, с който Зарек обхождаше тялото й. Беше толкова изпепеляващ, че сякаш бе истинско докосване.
Той стана от леглото, за да свали панталона си, и Астрид преглътна, когато го видя така наедрял и корав заради нея. По мургавата му кожа имаше черни косъмчета и това беше най-невероятно мъжествената гледка, която беше виждала някога. Беше толкова красив. Нейният тъмен воин. За разлика от него, тя знаеше, че тази нощ е истинска. Знаеше, че не бива да го прави, тъй като и двамата щяха да си го спомнят, когато се събудят.