Работата й беше да остане безпристрастна. Само че тя не беше безпристрастна към този мъж, нито към неговата болка. Копнееше да го утеши по всеки възможен начин.
Никой не заслужаваше живота, който той беше принуден да понесе. Униженията и враждебността.
Зарек легна върху нея и я взе в прегръдките си. Тежестта му беше възхитителна и Астрид затвори очи, оставяйки силата му да я завладее, докато усещаше всеки сантиметър на коравото му мъжествено тяло с всеки сантиметър от своето.
Зарек се бореше да си поеме дъх. Допирът на топлото и тяло до неговото беше най-невероятното нещо, което бе изпитвал някога.
Ръцете й се плъзнаха по голия му гръб, докато погледът на очите и го обливаше с топлина.
В тях нямаше и следа от презрение. Нямаше гняв.
Красиви очи.
Той я целуна нежно; улови горната й устна между своите и я засмука лекичко, вкусвайки нектара на устата й.
В живота му като човек жените се отдръпваха отвратено само щом се доближеше до тях. Пищяха и го замеряха с предмети.
Безброй нощи беше лежал буден, чудейки се какво ли би било да докосне някоя жена. Мъчейки се да си представи усещането от ръцете й, обвити около него.
Реалността се оказа неизмеримо по-прекрасна от всичко, родено от въображението му.
Преди сънят да свърши, той възнамеряваше да я направи своя, отново и отново, докато накрая и двамата започнеха да молят за милост.
Астрид простена, когато Зарек прекъсна целувката; устните и езикът му се спуснаха по шията й и надолу по гърдите й. Тя усещаше коравата му ерекция, притисната до бедрото й, гореща и интимна, и това я накара да потрепери.
Той взе едната й гърда в шепата си, докато езикът му се плъзгаше около набъбналото зърно, засмуквайки и подръпвайки го лекичко.
Тя улови главата му в двете си ръце и видя как той простена от блаженство. Изглеждаше така, сякаш тялото и беше амброзия за него. И той го вкусваше бавно, без да бърза. Всеки сантиметър от кожата й беше близнат, погален. Опитан до насита. Сякаш не можеше да задоволи глада си за нея.
Никой мъж не бе получавал правото да стори нещо такова и Астрид се ужасяваше от онова, което предстоеше. Въпреки че знаеше какво представлява сексът, усещането й беше чуждо.
Ала същото важеше и за чувствата, които Зарек събуждаше у нея.
Всички нимфи на правосъдието трябваше да бъдат девствени и непорочни.
Никой мъж не можеше да ги докосне.
Само че Астрид вече не я беше грижа. Несъмнено майка й щеше да разбере страстта й. В крайна сметка Темида имаше многобройни деца. Бащата на Астрид беше смъртен, за когото майка й отказваше да говори, а никой не знаеше нито името, нито положението на бащата на мойрите.
Несъмнено майка й щеше да й прости това едничко прегрешение.
Нима една нощ беше толкова много?
И все пак, още докато си го мислеше, Астрид се запита дали една нощ с него би могла да е достатъчна.
Зарек усети, че му се завива свят от сладкото ухание и усещането на Астрид в обятията му. Ръмжейки тихичко, той изследваше всеки сантиметър от прекрасната й плът, близвайки я тук, гризвайки я там, заслушан в стоновете й на наслада. Тя беше храната, от която той се нуждаеше, за да живее.
Трябваше да има още от нея.
Астрид изскимтя от екстаз, когато Зарек разтвори бедрата й и я пое в устата си.
Не бе в състояние да говори, нито да диша, докато върховно удоволствие разтърсваше цялото й тяло. Всяко близване, всяко нежно всмукване изпращаше нова вълна на извънмерно блаженство през нея.
Подобно нещо беше немислимо.
Би трябвало да се срамува невъобразимо от онова, което правеха. Ала не беше така. Всъщност искаше още.
Още от Зарек.
Сърцето и заби до пръсване, когато погледна надолу и го видя между бедрата си. Очите му бяха затворени, а по изражението му изглеждаше така, сякаш изпитва също толкова голяма наслада от това, да я вкусва, колкото тя — от това, че той го прави.
Астрид разтвори крака още по-широко, давайки му още повече достъп до себе си, докато тя заравяше ръка в копринената му коса. Дълбок смях се откъсна от Зарек и изпрати нова тръпка на наслада през нея, а после той отърка наболата си брада о сърцевината й.