Астрид простена гърлено.
Зарек плъзна пръсти в нея, описвайки кръг около мястото, което туптеше от болезнена нужда по него. Той изобщо не бързаше и през цялото време тялото и гореше от тръпките на насладата.
Кой да предположи, че бе възможно да се чувства по този начин?
Екстазът се надигаше, надигаше в нея, докато накрая тя не бе в състояние да издържи. Името му се изтръгна от устните й, когато Астрид свърши за първи път.
Ала Зарек не спря. Само изръмжа при звука на нейната наслада и продължи да я измъчва, докато тя не започна да го умолява да спре.
— Моля те, Зарек. Имай милост към мен.
Той се поотдръпна и вдигна изгарящ поглед към нея, а ъгълчето на устните му подскочи лекичко нагоре.
— Милост, принцесо? Та аз едва сега започвам.
Той запълзя нагоре по нея, като някакъв огромен, свиреп звяр, близвайки и гризвайки леко всичко по пътя си, докато тялото му не се изравни с нейното.
Взе лицето и в шепата си и я целуна дълбоко. Страстно.
Астрид простена, когато коляното му се пъхна между бедрата и. Косъмчетата му милваха кожата и, карайки я да трепери от очакване.
Главата на Зарек бучеше от уханието и вкуса на Астрид. От мекотата на копринените й крака, милващи неговите. Нищо не би могло да бъде по-прекрасно от усещането на ръцете й, плъзнали се надолу по гърба му, за да уловят дупето му и да го притиснат по-плътно до себе си.
Нищо не би могло да звучи по-прекрасно от името му, откъснало се от устните и, когато тя отново свърши за него.
За първи път през всичките две хиляди години Зарек се почувства човек. И най-вече — почувства се желан.
Отдръпна се съвсем лекичко, за да може да я погледне, докато разтваряше краката и още по-широко.
Ето това искаше. Нея, необуздана и влажна под него. Да усети как нектарът и го покрива, докато екстазът от това усещане не го заслепеше. Искаше да вижда лицето й, докато прониква в нея. Да види дали се разкайва за онова, което му позволява да прави с тялото й.
Подготвяйки се за най-лошото, той задържа погледа й със своя и потъна дълбоко в кадифената мекота на тялото й. Зави му се свят от насладата на това усещане. Насладата от нея.
Тя ахна, гърбът й се изви в дъга, а ръцете й още по-силно стиснаха раменете му.
Нямаше обаче презрение. Нито разкайване.
Очите й грееха с жадна страст и с други нежни чувства, които Зарек не можеше дори да започне да разбира.
Той се усмихна въпреки себе си, опивайки се от чудото, което беше тази жена, и онова, което му беше дала току-що.
Дъхът на Астрид спря, когато го почувства, корав и туптящ, в себе си. Безброй пъти се бе опитвала да си представи какво ли бе в нея да има мъж, но нищо не я беше подготвило за тази действителност. За усещането от твърдостта на Зарек.
Тласъците му бяха бавни и леки, сякаш искаше този миг да продължи, сякаш му стигаше само това, да бъде в нея. Астрид обви крака около хълбоците му и вдигна очи към него, докато той гледаше надолу към нея.
Беше толкова невероятно усещането той да бъде във и върху нея. Колко прекрасна беше тежестта му отгоре й. Изражението му, докато я съзерцаваше.
— Здравей — каза тя, почувствала се изведнъж неловко да го види над себе си, когато двамата бяха слети така интимно.
По лицето му се изписа смесица от объркване и развеселеност.
— Здравей, принцесо.
Астрид вдигна ръце и улови лицето му в шепите си, докато той отново и отново потъваше в нея, мощно и дълбоко.
Зарек затвори очи и се отдаде на насладата от това, да я усеща под себе си, докато ръцете й докосваха лицето му. Нищо чудно, че мъжете убиваха заради жени. Сега вече го разбираше. Знаеше защо Талон беше готов да умре за Съншайн.
Астрид се докосваше до неща у него, които той дори не бе подозирал, че съществуват. Сърцето му. Душата му. Отвеждаше го до невероятни висини. Тук, в обятията й, той за първи път позна истински покой.
Сега у него имаше част, която бе така спокойна, така умиротворена… и друга, която гореше и умираше да я докосва.
Отпусна се лекичко надолу, за да може да гризне нежната кожа на шията й. Ухото й. Почувства тръпките, които плъзнаха по тялото и.
Одраска лекичко кожата й с върха на кучешките си зъби, изкушен да ги забие в нея. Какъв ли вкус щеше да има? Какви ли други емоции щеше да пробуди у него?
— Ще ме ухапеш ли, Зарек? — попита тя и от думите гърлото й завибрира под устните му.