— Добра среща, сър — провлачи Джес любезно. — Трябва ми кафе или каквото друго имате, стига да е топло. Ама наистина топло.
Мъжът се засмя и посочи една кана в задната част на магазина.
— Не ще да сте оттук.
Джес се насочи към кафето.
— Не, сър, и слава на бога за това.
Възрастният мъж отново се засмя.
— А, останете тук малко по-дълго и кръвта ви тъй ще се сгъсти, че изобщо няма да забелязвате студа.
Джес силно се съмняваше. Кръвта му трябваше да се вкамени, за да не усеща този студ.
Искаше му се да си занесе задника обратно в Рино възможно най-бързо, преди да е станал първият Нощен ловец в историята, умрял от студ.
Сипа си кафе в голяма стиропорена чаша и се отправи към щанда. Сложи я върху плота и зарови из петте милиона пласта от палта, пуловери и термобельо, за да извади портфейла от задния си джоб и да плати. Погледът му попадна върху малък стъклен шкаф, в който имаше издялана на ръка статуетка, изобразяваща каубой, възседнал кон, който се беше изправил на задните си крака.
Джес се намръщи, разпознал първо коня, а после и мъжа.
Беше той.
Миналото лято беше изпратил на имейла на Зарек своя снимка, на която обяздваше най-новия си жребец. Проклет да беше, ако статуетката пред него не беше точно копие на онази снимка.
— Ей — обади се възрастният господин, който също го забеляза. — Изглеждате досущ като статуетката ми.
— Да, сър, и аз го забелязах. Откъде я имате?
Мъжът местеше поглед между него и статуетката, като ги сравняваше.
— От ежегодния коледен търг, който се проведе миналия ноември.
Джес се намръщи.
— Коледен търг?
— Всяка година клуб „Полярна мечка“ набира средства за бедните и болните. Провеждаме ежегоден търг и през последните… ами и аз не знам… двайсетина години, Дядо Коледа оставя две-три огромни торби, пълни с издялани на ръка фигурки и скулптурки, които продаваме. Предполагаме, че е някой местен художник или нещо такова, който не иска никой да знае къде живее. Всеки месец получаваме и анонимен пощенски запис за солидна сума. Повечето от нас предполагаме, че са от същия човек.
— Дядо Коледа?
Възрастният мъж кимна.
— Знам, че е глупаво име, ама не се сещам как другояче да го наречем. Пък нали става въпрос за мъж, който идва през зимата и прави добрини. От полицията са го виждали един-два пъти да оставя торбите пред сградата ни, но не го закачат. Той разрива пъртини за старите и изработва онези ледени статуи, които вероятно сте забелязал из града.
Джес зяпна, но бързо затвори уста, преди другият мъж да е видял кучешките му зъби. О, да. Беше забелязал ледените статуи.
Но Зарек?
Изобщо не приличаше на нещо, което бившият роб би направил. В най-добрия случай приятелят му беше свадлив, а в най-лошия — направо враждебен.
Но разбира се, Зарек никога не му беше казвал с какво се занимава тук, на север, за да убива времето си. Всъщност никога не му беше казвал кой знае какво.
Джес плати за кафето и излезе на улицата.
Отиде до края и, където се издигаше една от ледените статуи. Изобразяваше лос и беше висока почти два метра и половина. Лунните лъчи играеха по повърхността и, която бе толкова изкусно направена, че лосът сякаш всеки миг щеше да се освободи и да се втурне към дома.
Дело на Зарек?
Джес просто не можеше да повярва.
Отпи нова глътка от кафето, само за да установи, че то вече е изстинало.
— Ненавиждам Аляска — промърмори си той под носа и изсипа кафето на земята, а после смачка чашата.
Преди да успее да намери кошче за боклук, мобилният му телефон иззвъня.
Върху екрана беше изписано името Джъстин Кармайкъл — един от скуайърите по кръвните ритуали, който също беше тук, за да участва в издирването на Зарек. Очевидно, след като бяха чули, че Артемида и Дионисий искат Зарек да умре, оракулите начаса бяха съобщили на Съвета, който на свой ред беше изпратил най-гадните скуайъри по кръвните ритуали, за да го намерят и убият.
Джес бе единственото, което стоеше между тях и Зарек.
Роден и израснал в Ню Йорк, Джъстин беше млад, едва двайсет и четири годишен мъж с гаден нрав, когото Джес изобщо не харесваше.
Той вдигна телефона.
— Да? Какво искаш, Кармайкъл?
— Имаме проблем.
— И какъв е той?
— Нали знаеш жената, която помагаше на Зарек? Шарън?
— Какво за нея?