— Ами току-що я намерихме. Беше лошо пребита, а къщата и изгорена до основи. Мен ако питаш, бил е Зарек, за да си отмъсти.
Кръвта на Джес се вледени.
— Глупости. Говори ли с нея?
— Вярвай ми, когато я намерихме, тя изобщо не беше в състояние да говори. Сега лекарите се занимават с нея, а ние сме тръгнали към колибата на Зарек, за да видим дали копелето не се крие там и да го накараме да си плати за това, преди да е наранил някой друг.
— Ами дъщерята на Шарън?
— Била при съседите, когато е станало. Слава богу. Оставих Майк да я държи под око, в случай че Зарек реши да се върне.
Джес не можеше да диша и то не беше заради вледеняващия въздух. Как бе могло да се случи нещо такова? За разлика от скуайърите, той беше сигурен, че Зарек няма пръст във всичко това.
Защото той единствен знаеше къде всъщност е Зарек.
Аш му беше доверил истината за онова, което ставаше, и му беше възложил да се погрижи никой да не прецака нещата, преди осъждането на Зарек да е приключило.
Е, нещата току-що се бяха прецакали като за световно.
— Не мърдайте, преди да съм дошъл — нареди той на скуайъра. — Искам да отида в колибата му заедно с вас.
— Защо? Да не възнамеряваш отново да вземеш да ни се пречкаш, докато се разправяме с него?
Думите ужилиха Джес като цяло стадо бодливи свинчета.
— Виж какво, този твой тон си го вземи и го изхвърли в тоалетната. Не говориш с някакъв си скуайър. Ако не си забравил, аз съм един от онези, пред които отговаряш, и изобщо не ти влиза в шибаната работа защо искам да дойда. Казвам ти просто да не мърдате, докато аз не ви наредя, или ще ви покажа как веднъж накарах Уайът Ърп16 да се напикае в гащите.
Кармайкъл се поколеба, преди отново да проговори, а когато го стори, тонът му беше любезен и овладян:
— Да, сър. В хотела сме и чакаме.
Джес затвори телефона и го прибра в джоба си.
Чувстваше се ужасно заради Шарън. Тя изобщо не би трябвало да се намира в опасност. Никой от скуайърите не би се осмелил да я нарани.
А независимо какво мислеха останалите, той знаеше, че Зарек никога не би го сторил, дори и да имаше възможност.
Просто не му се струваше от онези, които се нахвърлят върху по-слабите от тях.
Но кой друг би се осмелил?
Астрид откри Зарек сам, насред изпепелено до основи средновековно селце.
Навсякъде имаше трупове, някои от тях — изгорени, други — не. Мъже и жени. От всички възрасти. Гърлата на повечето бяха разкъсани, сякаш деймон или друго подобно същество се беше хранило от тях.
Зарек крачеше между телата с мрачно лице. Изтерзани очи.
Беше обвил ръце около себе си, сякаш за да се предпази от ужаса, който го заобикаляше.
— Къде сме? — попита Астрид.
За нейно изумление, той отговори.
— Табърли.
— Табърли?
— Моето село — прошепна той, а гласът му бе обтегнат и изпълнен с болка. — Живях тук в продължение на триста години. Имаше една старица, която ме видя веднъж, още когато беше младо момиче. От време на време ми оставяше разни неща — сушено овнешко, мях с пиво. Понякога просто бележка, за да ми благодари, че ги пазя. — Зарек погледна към нея с измъчено лице. — Трябваше да ги защитя.
Преди Астрид да успее да го попита какво бе станало със селото, до ушите и достигна приглушеният плач на една старица.
Зарек се втурна натам.
Тя лежеше на земята, увита в разпокъсани дрехи, старото и тяло беше прекършено. Покрито с рани и кръв.
По изражението на Зарек Астрид разбра, че това е жената, за която и беше говорил.
Той коленичи до нея и избърса кръвта от устните и, докато тя се мъчеше да си поеме дъх.
Пълни с пронизващ укор, старческите сиви очи се впиха в Зарек.
— Как можа?
А после животът в тях угасна, оставяйки ги помътнели, замъглени.
Старицата се отпусна безжизнено в ръцете на Зарек.
Той изрева от ярост, а после я положи на земята и като се изправи, закрачи в кръг, заровил гневно ръце в косата си.
Запъхтян, Зарек изглеждаше точно толкова луд, колкото го смятаха всички.
Астрид се разкъсваше от болка заради него. Не разбираше за какво става дума. Какво преживява той наново.
Тя го последва.
— Зарек, какво се е случило тук?
С изтерзано лице, той се обърна към нея и в очите му с цвят на нощно небе Астрид видя да горят омраза и вина.
Зарек махна с ръка към телата, осеяли земята наоколо.
16
Легендарен американски стрелец и пазител на закона, живял в края на деветнайсети и началото на двайсети век. — Б.пр.