— Ела с мен.
— Къде?
— Някъде, където е топло.
Зарек се поколеба. Единственото, което очакваше от хората, бе да го наранят. И те никога не го бяха разочаровали в това отношение. Да повярва, че някой няма да го нарани, бе нещо съвсем различно.
Дълбоко в себе си той искаше да й се довери.
Не — имаше нужда да й се довери.
Поне веднъж.
Пое си дълбоко дъх и сложи неохотно ръка в нейната.
В миг тя ги прехвърли далеч от селото, на един облян от слънчеви лъчи морски бряг. Зарек примига и замижа срещу непривичната светлина. Вдигна ръка над очите си, за да ги защити от сиянието на слънцето, което почти беше забравил.
Никога досега не бе стъпвал на морския бряг. Беше го виждал единствено на снимки в списания и по телевизията. А от векове насам не беше виждал дневна светлина. Истинска дневна светлина.
Слънцето се разля по кожата му. Топло. Парещо.
Зарек остави топлината да попие в замръзналото му тяло. Позволи на слънцето да погали кожата му, да разтопи вековете на страдание и самота и да ги остави да се отцедят от него.
Облечен само в черни кожени панталони, той крачеше по пясъка, като разглеждаше всичко и едновременно с това — не спираше вниманието си върху нищо.
Беше дори по-прекрасно от престоя му в Ню Орлиънс. Вълните се разбиваха с грохот в брега, вятърът развяваше косата му, пясъкът беше топъл и полепваше по стъпалата му.
Астрид изтича покрай него.
Отиде до ръба на водата и започна да сваля дрехите си, докато не остана по миниатюрни сини бикини.
След това плъзна дяволит горещ поглед по тялото му, от който Зарек усети, че го полазват тръпки въпреки топлото време.
— Ще се присъединиш ли към мен?
— Мисля, че ще изглеждам малко странно по бикини.
Тя се разсмя.
— Това шега ли беше? Нима току-що наистина се пошегува?
— Аха. Трябва да съм обладан от зли духове или нещо такова.
Всъщност — омагьосан. От морска нимфа.
Тя се приближи до него с решителна крачка.
Зарек чакаше, неспособен да помръдне. Да си поеме дъх. Сякаш животът му зависеше изцяло от дръзкото полюшване на бедрата й.
Тя спря пред него и се зае да разкопчава панталона му. Усещането от пръстите й, докосващи леко тънката нишка косъмчета, която се спускаше от пъпа към слабините му, го разтърси и той начаса се втвърди. Копнееше отново да я вкуси.
Тя бавно свали ципа на панталона му, като го гледаше в лицето изпод полуспуснати мигли.
Един кратък миг преди да освободи ерекцията му, тя сякаш изгуби смелост. Прехапа устни и плъзна ръце в обратната посока, нагоре към гърдите му.
Зарек все така не можеше да диша, когато тя сложи длани върху голите му гърди, разперила пръсти.
— Защо ме докосваш, когато никой друг не го прави? — попита я.
— Защото ти ми позволяваш. Харесва ми да те докосвам.
Зарек затвори очи, докато нежната и прегръдка го възпламеняваше. Как бе възможно усещането от нещо толкова простичко, да бъде толкова невероятно?
Тя пристъпи между разтворените му ръце и той я прегърна, без да се замисли. Гърдите и се докоснаха до мускулите на корема му и го накараха да се втвърди още повече, до болка.
— Някога правил ли си любов на плажа?
Дъхът на Зарек секна при думите и.
— Правил съм любов единствено с теб, принцесо.
Тя се надигна на пръсти, така че да улови устните му в сладка, измъчваща целувка.
След това се отдръпна и като му се усмихна, свали и последния милиметър от ципа и го взе в ръка.
— Е, значи, ледени принце, ще го направиш сега.
Аш беше самичък в храма на Артемида. Седеше на парапета на терасата пред тронната зала, откъдето можеше да съзерцава красивия многоцветен водопад; беше облегнал голия си гръб на една колона, златистата му коса беше вързана на опашка.
Диви животни, в безопасност от ловци и други заплахи заради закрилата на Артемида, пасяха в двор, където земята беше направена от облаци. Чуваше се единствено звук на шуртяща вода и гласът на някоя птичка, обаждаща се от време на време.
Мястото би трябвало да има умиротворяващо въздействие, ала въпреки външното си спокойствие Аш беше разтревожен.
Артемида и нейните прислужнички го бяха оставили, за да отидат в Теокрополис, където Зевс даваше прием за всички олимпийски богове. Нямаше да я има с часове.
Ала дори това не бе в състояние да го зарадва.